— Глупости!
— Хубостта ми изчезва, плътта ми се отпуска, биологичният ми часовник тиктака неуморно…
— Преди малко каза, че не държиш да имаш деца.
— А и няма къде да се запознаеш с мъже — не й обърна внимание Тара. — Онзи тъп купон снощи беше кошмарен. А и някак си отвикнах да скитам по клубове. Истинско бедствие, Лив! Вече съм в бар „Последен шанс“, а искам да намалят музиката!
Лив се стресна. Не беше лесно да помогнеш на Тара.
— Значи ще останеш при този гадняр само защото мислиш, че няма да намериш друг?
— Той не е виновен, че е такъв — защити го Тара. — Предпочитам да мисля, че е наранен и прекалено чувствителен.
Лив се уплаши, че няма да изтърпи поредния разказ за тежкото детство на Томас, затова побърза да каже:
— Значи ще останеш при наранен и чувствителен мъж, който се държи гнусно с теб и е пълен егоист?
— По-добре е, отколкото въобще да остана без мъж.
— Ние сме модерни жени…
— Дори не го казвай — изсъска Тара и извади поредната цигара.
— Кое?
— Че нямаме нужда от мъже. Това няма нищо общо с нуждата.
— Ами самоуважението? — попита Лив.
— Самоуважението не те топли нощем.
— И не изхвърля боклука.
— И Томас не го прави.
— Всъщност и Ларс не го прави.
Настъпи мълчание.
— И аз съм в бар „Последен шанс“ — натъжи се Лив.
— Не си. Ларс ти обеща, че ще зареже жена си заради теб.
— Лъже — призна Лив.
— Да, ама поне е достатъчно почтен да го обещае. А и може да го направи някой ден.
— Вълкът не си мени нрава — мрачно отбеляза Лив.
— Защо връзките са толкова трудни?
Въпросът бе риторичен, но според Лив за всичко съществуваше обяснение.
— Трябва да се вгледаме в детството си — каза мъдро тя. — Например Кетрин няма мъж, защото е израсла без баща.
— Ако Кетрин беше тук, щеше да те накара да се разплачеш заради тези думи.
Лив не й обърна внимание.
— Ние, хората, сме склонни да се придържаме към познатото, дори когато то не е приятно. Седиш при мъж с гаден характер като Томас, защото баща ти е бил… каква беше думата? Гнусен?
— Гнусна свиня — услужливо й подсказа Тара. — Макар и да знам, че си права, нищо не мога да направя — сухо заяви тя. — Ако искаш моето мнение, психоанализата е тъпо нещо.
Преди Лив да започне обичайната си проповед, че осъзнаването не значи нищо, ако не действаш, Тара я изпревари.
— Ами ти? Обясни ми защо имаш връзка с женен мъж.
— Майка ми имаше дълга връзка с женен мъж.
— Наистина ли? — възхити се Тара. — Вие, шведите, сте страхотни. Велики купонджии. Не мога да си представя майка ми да направи подобно нещо. Всъщност все още имам чувството, че никога не е правила секс — добави тя, после внезапно замълча и извика: — Чакай малко! Винаги си казвала, че родителите ти са най-щастливата женена двойка в Швеция. Как е възможно тогава майка ти да е имала извънбрачна връзка?
— Възможно е — настоя Лив.
— Щастливо женените нямат извънбрачни връзки. Или ако имат, вече не се водят за щастливо женени.
— Не е вярно — възрази Лив.
— Е, добре, може и да е имала краткотраен флирт в началото на брака си — съгласи се на компромис Тара. — И колко дълго е продължил?
— Нека да помисля — отвърна Лив и започна да брои на пръсти. — Ако са се оженили през шейсет и първа, а сега е деветдесет и девета, това прави тридесет и осем години заедно.
Внезапно Тара загря.
— Лив, това не е връзка с женен. Не и когато мъжът е собственият ти съпруг.
— Аха — мрачно кимна Лив. — Обичам да си изяснявам нещата.
— Още пиене — нареди Тара.
След третата халба Тара усети, че черните мисли я бяха напуснали.
— Няма идеални връзки — утеши се тя. — Важни са компромисите. Ние с Томас сме страхотна двойка и аз съм напълно нормална. Знаеш ли какво е да целунеш жаба и да хленчиш, че не се е превърнала в принц? Това е незряло! Ако си разумен зрял човек, целуваш жабата и постепенно започваш да я харесваш.
— Пияна ли си вече?
— Мазвъжно е след още една халба.
— Моля?
— Казах, че е възможно да се напия след още една. Глуха ли си?
В три часа, когато решиха, че вече са достатъчно пияни, в кръчмата не бе останало нищо за ядене.
— О, не! — изкикоти се Тара. — Какво ще правим?
— Ужасно съм гладна — оплака се Лив.
— Добре. Можем да си вземем нещо за вкъщи.
— Пържени картофи — заяви Лив. — На всяка цена трябва да ядем пържени картофи.
Тя фрасна халбата си на масата и извика силно:
— Картофи! Картофи! Картофи!
На около десетина метра от тях стоеше един мъж и се канеше да спечели състезанието по дартс. Той метна последната си стреличка точно когато Лив се развика и едва не закова за стената ухото на съперника си.