— „Тъжната нота“?
— Сигурно е ужасно претъпкано. Няма да си намерим маса.
— „Щастие“?
— Музиката беше отвратителна последния път.
— „Подземието“?
— Престани!
— Приемам това за „не“ — въздъхна Кетрин, изчерпила идеите си.
— Какво ще кажете за „Килията на мъченията“? — весело предложи Финтан, — Пълно е с прекрасни момчета и ги разхождат на каишки.
— Не става. Последния път не ни пуснаха да влезем, защото сме момичета — напомни му Кетрин.
— Така ли? — възкликна Лив. — Аз пък си мислех, че ни изритаха, защото главите ни не бяха обръснати.
— Знаете ли, май не ми се ходи на клуб — призна Тара. — Не съм в настроение за идиотщини. Искам да се отпусна, да седна удобно, да не ми се налага да се бия, за да си купя пиене, и да мога да чувам какво си говорим. Господи! — потръпна тя потресена. — Вижте какво става! Едва навърших тридесет и една и вече се държа като бабичка. Сега ще трябва да отида в някой клуб само за да докажа, че все още ме бива.
— И на мен не ми се ходи по клубове тази вечер — утеши я Лив. — Но аз съм на тридесет и една и половина и започнах да се примирявам.
— Не! — ужаси се Тара. — Достатъчно лошо е да не ти се ходи, но чак пък да се примириш с това! В никакъв случай! Мразя остаряването!
— Скоро ще предпочиташ да си легнеш и да гледаш телевизия — уплаши я Кетрин. — Ще откриеш, че си търсиш извинения да не излизаш. Този синдром има дори официално име — пашкулиране. И тогава ще се влюбиш в дистанционното си. Аз например много обичам моето — призна тя. — И вместо „Вог“ ще започнеш да си купуваш „Декорасион“.
— Това списание за обзавеждане ли е?
Кетрин кимна дяволито и Тара изохка.
— Хайде да отидем в нечий апартамент — предложи Финтан, който искаше да върне доброто настроение. — Ще се престорим, че сме в клуб.
— Какво ще кажете за моя? — попита Тара, като в същия момент се сети за Томас и започна да се моли наум дай откажат.
— По-добре в моя — каза Кетрин, която също си спомни за Томас.
— Отиваме у Кетрин! — бързо извикаха Лив и Финтан, понеже и те си мислеха за Томас.
— Имаш ли пиене? — попита Тара.
— Разбира се.
— Май наистина сме остарели — мрачно промърмори Тара.
Кетрин махна на приближаващото такси и вбеси двамата мъже, които от доста време чакаха по-надолу по улицата.
— Госпел Оук — каза тя на шофьора.
— Дотам можете и пеша — измърмори той.
— Не мога — възрази весело Тара. — Пияна съм.
— Помните ли — започна тя, когато и четиримата се настаниха — как, докато живеехме заедно, алкохолът никога не ни стигаше? Когато ние ходехме в Ирландия, а Лив — в Швеция, купувахме пиене от безмитните магазини и поглъщахме всичко за една вечер.
— Бяхме бледни — каза Лив.
— Бедни — разсеяно я поправи Тара. — И не само това. Бяхме млади!
— А сега сме стари — тъжно промълви Лив.
— Престанете! — скара им се Кетрин. — Прекалено рано е да се отпускате. Чака ни още пиене.
Глава 3
Докато Финтан и момичетата се забавляваха в ресторанта, на две минути път от тях течеше купон. Всъщност купоните бяха няколко, тъй като беше петък вечер в Лондон, а това бе квартал Камдън, но на този купон присъстваше Лоркан Ларкин.
Лоркан Ларкин беше човек с късмет във всяко отношение. Е, като изключим името, което звучеше смешно. Метър и осемдесет и пет, с широки рамене, плосък корем, тесен задник и дълги крака. Поддържаше тялото си с ядене, пиене и пушене на корем. Имаше гъста грива от дълга до раменете червена коса, тъмнолилави очи и една от най-красивите чувствени усти в Камдън в края на двайсети век.
Хиляди жени се шашваха, когато се запознаеха с Лоркан, и незабавно полудяваха по него.
— Но аз не си падам по червенокоси мъже — беше всеобщият рефрен. — Толкова се срамувам!
Лоркан беше специален. По улицата никога не му подвикваха: „Виж тоя рижав грозник!“ Следваха го само влюбени погледи.
А в редките случаи, когато някоя красавица се колебаеше дали да се гмурне решително в дълбокото, той разкриваше тайното си оръжие. Ирландския си акцент. Но не онзи груб и твърд селски говор, който хората имитираха презрително, когато искаха да се подиграят на ирландците. Мекият глас на Лоркан беше мелодичен и нежен. Не го беше страх да вмъкне и по някой стих в разговора, ако сметнеше, че си заслужава. Жените оставаха като хипнотизирани от тембъра му. Разбира се, той правеше всичко възможно да ги впечатли.
Точно когато Тара си поръча два десерта с оправданието, че днес е рожденият й ден, Лоркан реши да изчука Кели, шестнадесетгодишната дъщеря на домакинята. Очевидно момичето си падаше страхотно по него. Сваляше го цяла вечер, гледаше го многозначително с големите си влажни очи и отъркваше твърдите си гърди в рамото му, когато минеше покрай него. Е, Анджелин, майката, можеше и да се ядоса, но не за пръв път майка и дъщеря щяха да се скарат заради него. Нито за последен. Той се вторачи в Кели, развеселен от пубертетските й закачки. Краката й бяха дълги и слаби, дупето — стегнато и закръглено. Личеше си, че е от типа жени, които надебеляват и се отпускат рано. След няколко години щеше да загуби привлекателността си и да отиде по дяволите — шкембе, паласки и увиснали тлъстини. Но в момента изглеждаше чудесно.