Кетрин заговори за пръв път след диагнозата си.
— И какво е положението? — попита тя, като се насили да прозвучи спокойно. — В самото начало ли го хванаха?
— Не знам — отговори Финтан. — Има различни видове БХ.
— БХ? — учуди се Тара.
— Болест на Ходжкин.
Господи! Финтан вече говореше като болен човек.
— Сигурни са, че заболяването е плъзнало по възлите на врата ми, но трябва да направят още изследвания, за да видят дали се е разпространило и другаде.
— Къде например? — попита Тара.
— Гърдите. Костния мозък. Вътрешните органи. Ако е само в лимфните възли, нямам никакви проблеми. Малко химиотерапия и ще се оправя.
— А ако го има и другаде?
— Може да се лекува — обади се Сандро. — Където и да е, може да се лекува.
— Значи няма да умреш? — Тара зададе въпроса, който я тормозеше през цялото време.
— Всички ще умрем — внезапно се ухили Финтан.
Кетрин и Тара се ужасиха от налудничавия му поглед.
— Докторът ни даде надежда — обясни тихо Сандро.
Сърцето на Тара се сви. Всички знаеха как бе умрял последният му приятел. Сигурно бе истински ад за него.
След като първата вълна от шока премина, започнаха въпросите.
— Какво точно е лимфна система? — колебливо попита Та.
— Част от кръвоносната система е, нали? — каза Кетрин и потърси погледа на Финтан за потвърждение. — И от имунната.
Тара се завъртя към Финтан.
— Искам да се уверя, че съм разбрала правилно. Значи ако имаш това нещо само в лимфните възли, положението не е толкова страшно?
Финтан кимна.
— Ами ако се окаже и в гърдите, и в костния мозък? Или има и на други места?
— Вътрешните органи — сковано отвърна Кетрин.
— Не е хубаво, ако го има в гърдите. А в костния мозък е още по-лошо — отговори Финтан. — А ако е в бъбреците или черния дроб, можеш да започнеш да си казваш молитвите.
— Буцата боли ли?
Финтан поклати глава.
— И какво ще стане сега? — попита Кетрин.
— Утре сутрин влизам в болница. Ще остана там два дни и ще ми правят разни неща.
— Какви неща?
— Нали знаеш — спокойно отговори той. — Биопсия на костния мозък. Скенер. Рентгенови снимки. Ние, хората от модния бизнес, се радваме на огромно внимание!
— Страх ли те е? — нежно попита Кетрин.
— Не — отвърна Финтан. — Направо съм ужасен — добави той и се засмя истерично. — Отивам до тоалетната.
След като затвори вратата, Сандро попита:
— Знаете ли как се прави биопсия на костен мозък?
Тара и Кетрин едновременно поклатиха глава.
— Вади се от тазобедрените кости. Слагат ти местна упойка, за да обезболят кожата и мускулите, но е невъзможно да сложиш упойка на костта. А когато иглата влезе вътре, имаш чувството, че ти чупят костта. Страшна болка!
Устата на Кетрин пресъхна, а Тара усети как й се завива свят. Не бяха очаквали подобно нещо. Изследвания — да. Но нямаха представа, че ще има и болка.
— Мислех, че ще го упоят — прошепна Тара. Сандро поклати глава.
— Много са проклети, когато става дума за обща упойка.
— Ужасно! — възмути се Кетрин.
Мисълта, че Финтан ще трябва да изтърпи нечовешки болки, бе едва ли не по-страшна от болестта, която заплашващо живота му.
— Не можем ли да вдигнем скандал? Да настояваме за пълна упойка?
— Опитахме — обади се Финтан, който тъкмо влизаше в стаята. — Виках. Крещях. Надявах се да притесня доктора и да го принудя да ме упои. Но той реши, че съм глезльо. А аз съм си такъв, разбира се.
— Кога ще научиш резултатите? — попита Тара.
— Надявам се в края на седмицата.
Кетрин се сети нещо.
— Говори ли с майка си?
— Не.
— Кога ще го направиш?
— Не възнамерявам да го правя.
— Финтан, трябва да й кажеш — втурна се към него Кетрин.
— Да, Финтан — настоя и Тара. — Задължително е.
— И аз все това му повтарям — изсумтя Сандро.
— Не мога — обясни им Финтан. — Това направо ще я убие.
— Ще й стане много по-зле, ако разбере и е прекалено… — Тара внезапно замълча, осъзнала колко е нетактична.
— Майка ти е по-жилава, отколкото си мислиш — спаси я Кетрин. — Трябва да й кажеш.
— Не мога — изхленчи Финтан.
— Ами ако ние… ако с Тара й се обадим? — предпазливо предложи Кетрин.
Страхуваше се, че Финтан ще се отнесе презрително към идеята. Не очакваше, че ще я погледне с надежда и ще попита:
— Ще го направите ли?
— Разбира се. Още сега — твърдо заяви Кетрин.