— Време е да тръгваме, приятел — напомни му Бенджи, като се опитваше да прикрие тревогата си.
Лоркан трябваше да се появи на рождения ден на гаджето си Ейми преди няколко часа.
— Не още — небрежно отвърна той.
— Но… — запротестира Бенджи.
— Махни ми се от главата! — грубо го прекъсна Лоркан. Бенджи беше бивш съквартирант и неофициален светски секретар на Лоркан. Мотаеше се с него с надеждата, че невероятният успех на Лоркан с жените щеше да се прехвърли и върху него. В случай че този план се провалеше, оставаха отритнатите от красавеца — цял легион, — които Бенджи можеше да утеши в леглото.
Лоркан се надигна грациозно от канапето и тръгна с влюбено изражение към Кели, която не успя да прикрие триумфа в очите си. Бенджи не чу разговора им, но се досети за какво става дума. Веднъж Лоркан, ей така от добро сърце, бе споделил с него някои от сваляческите си тактики.
— Опитай да прошепнеш нежно в ухото й: „Ужасна си! Направо ме съсипваш с прекрасните си очи“ — беше го посъветвал той. — Или пък се правиш на притеснен и нервен и промърморваш: „Извинете ме за нахалството, но просто трябваше да ви кажа, че никога не съм виждал толкова красива уста като вашата. Съжалявам, че ви обезпокоих. Няма да ви досаждам повече.“ Това ще увеличи шансовете ти за успех на сто процента — беше обещал той.
Но сто процента от нищо си бяха нищо. А успешната тактика на Лоркан спечелваше на Бенджи само презрителен смях, а веднъж дори и шамар, от който ушите му звънтяха няколко дни.
— Къде греша? — отчаяно попита Бенджи, когато слухът му се възвърна.
Е, вероятно нямаше да има проблеми, ако не беше метър и седемдесет, дебеличък, с пясъчноруса оредяваща коса, но Лоркан не му го каза. Беше му приятно да играе ролята на добър и отзивчив приятел.
— Добре — ухили се той. — Слушай майстора. Намираш две момичета. Едното не трябва да е много хубаво. Започваш да сваляш грозната и пренебрегваш красивата. Плашилото умира от кеф, че са го предпочели пред сексапилната му приятелка. А готиното парче побеснява и се опитва да те накара да му обърнеш внимание. И тогава си избираш едната.
Бенджи се изпълни с надежда. Думите на Лоркан звучаха логично.
— Имаш ли и други съвети?
Лоркан се замисли за момент.
— Всяка жена харесва нещо у себе си. Нарича го „най-хубавата ми черта“. Трябва да разбереш какво е то. А повярвай ми, човече, винаги е очевидно. И тогавай правиш комплимент за него.
Бенджи кимна доволно.
— Трябва ли да знам още нещо?
— Дебелите момичета се стараят повече.
Секунди след като Лоркан и Кели изчезнаха, Анджелин, привлекателна жена, която се тревожеше за размера на корема си, се втурна към Бенджи.
— Къде отиде Лоркан? — разтревожено попита тя. — И къде е Кели?
— Ами… не знам — заекна Бенджи. — Но не се тревожи. Сигурен съм, че не са отишли далече — добави той глупаво.
Наистина не бяха далече — намираха се в розовата спалня на Кели, където кувертюрата на леглото едва се виждаше от натрупаните върху него плюшени играчки. Кели изглеждаше като жена, но иначе си беше още дете.
Нещата с Лоркан се развиваха прекалено бързо. Беше искала да я целуне, за да може после триумфално да каже на майка си: „Виждаш ли, дърта дебелано, аз съм много по-хубава от теб!“ Още не беше решила дали да му позволи да я погали по гърдите — през дрехите, разбира се. Но когато Лоркан започна да разкопчава джинсите си, действията му я шокираха. Шокът се усили, щом панталонът му се свлече и той размаха огромния си пенис пред лицето й.
— Хайде да се върнем на купона! — предложи тя ужасено.
— Не още — усмихна се Лоркан и решително сложи ръка върху копринената й коса.
Когато се върна в стаята, Бенджи го погледна с възхищение и завист.
— Развратно копеле! — промърмори той.
— Не я изчуках — очите на Лоркан се бяха навлажнили от собствената му доброта. — Честта й е непокътната.
— Да бе! Сигурно не си я пипнал — презрително отвърна Бенджи. — Ами Ейми? Днес е рожденият й ден.