— Последните оферти — извика той. — Четиринадесет нови места из Азия и Карибите.
Вечерта трябваше да напуснат болницата, за да направят място за следващите посетители. Но нямаха желание да се разделят, затова всички отидоха у Кетрин, поръчаха си пица и не спряха да се уверяват един друг, че всичко ще бъде наред.
— Как ви се видя Финтан днес? — попита тревожно Джейн Ан. — Чудесно ще е, ако се окаже, че ракът е само в лимфните възли. Четох, че този вид лесно се лекува. Е, как ви си стори?
— Малко изморен — отговори Сандро.
— Изморен? Да, така изглеждаше, но пък всички се изморяваме. В това няма нищо страшно. Всъщност не е ли чудесно, че спи толкова много? Сънят е добро лекарство.
— И изяде всичко, което му дадоха на обяд — обади се Тимъти.
— Точно така. Нищо, че не си изяде вечерята — намеси се и Майло.
— Всички имаме дни, когато не ни се вечеря — кимна Джейн Ан.
— А и Финтан изяде един бонбон в шест часа — мило им напомни Лив.
— Два — триумфално се усмихна Сандро. — Син и оранжев.
— И цял ден беше в отлична форма — каза Тара.
— С изключение на онзи момент, когато се ядоса и ни нареди да се разкараме — тъжно отбеляза Джейн Ан.
— Служителката от социалната служба го изнерви — оправда го Тимъти. — И нищо чудно. Задаваше му нетактични въпроси, а едва се бяха запознали. Как се чувства? Уплашен ли е? Ядосан ли е? Ако не я беше изгонил той, аз щях да го направя.
Това бе най-дългата реч, която Тимъти бе произнасял живота си.
— Щом се държи лошо, значи положението не е страшно — усмихна се Майло. — Нямаше ли да се притесните, ако беше мил през цялото време?
— Може пък другите посетители да му оправят настроението.
Джейн Ан се трогна до сълзи, когато Фредерик, Хавиер, Бъч, Хари, Дидие, Невил и Джеф се появиха в седем часа, отрупани с грозде, книги, списания, близалки, чипс, кайсиеви сладкиши, пет литра минерална вода и няколко шокола да.
— Чудесно е, че Финтан има толкова много посетители. Не всички болни имат късмет около леглата им да седят приятни млади мъже — гордо заяви Джейн Ан. — И бяха толкова и докарани.
— Да, много издокарани — потвърди Майло.
— Но доста шумни — въздъхна майка му. — Главата ме заболя. Е, буцата му не ви ли се стори по-малка днес?
— Да, смалила се е — излъга Тара.
— Финтан определено не приличаше на човек, който се кани да умира, нали? — попита Джейн Ан.
— Да умира ли? Глупости! Един умиращ никога не би се държал грубо.
Разглеждаха всичко, свързано с Финтан, от положителната му страна, защото безкрайно им се искаше да вярват, че приятелят им ще оздравее напълно.
Но Джейн Ан не издържа. Избухна в сълзи и извика:
— Иска ми се аз да се бях разболяла вместо него. Прикован на болничното легло, изтерзан и отслабнал. Прекалено млад е за това. А аз съм с единия крак в гроба. И знаете ли какво — ядосано добави тя. — Аз съм виновна. Не трябваше да го пускам да идва в Англия. Другите четири момчета си останаха у дома и никой не се разболя от рак.
Всички се втурнаха да я успокояват. В този момент пристигнаха и пиците, но когато Джейн Ан разбра, че трябва да ги яде без картофи или зеленчуци, се разстрои още повече.
— Сериозно ли говорите? — извика тя. — Това въобще не е вечеря. Нищо чудно, че Финтан се е разболял, ако редовно се е хранел така. Сготвеното ядене от мама щеше да предотврати тази трагедия.
По-късно Джейн Ан заговори делово:
— Момичета, трябва да ви кажа нещо. И двете си имате хубава работа и не искам да я загубите заради нас. Не е нужно да ни карате навсякъде, можем да вземем метрото.
Тара и Кетрин запротестираха енергично, особено след като Тимъти се намеси и каза:
— Асансьорите в болницата са страхотни, нали?
— Ъъъ… да — колебливо отвърна Кетрин.
— До вчера не се бях качвал в асансьор — призна Тимъти.
— Нито пък аз — обади се Джейн Ан. — Чудесно нещо са.
— Можеш да се качваш и слизаш цял ден — съгласи се Майло. — Все едно си на въртележката в Килки.
— Не можем да ги пуснем сами в метрото — изсъска Кетрин в ухото на Тара. — Ще се возят нагоре-надолу по ескалаторите, ще чупят автоматите за билети и ще се заклещят във вратите. Представям си какво ще стане! Ще ги дадат по новините.
Глава 36
Някой беше спал с Анджи.
Кетрин не се бе задържала много в службата през седмицата — изтичваше дотам от време на време, за да свърши нещо неотложно, а и в тези случаи мислеше само за Финтан, затова й бе нужно доста време, за да осъзнае, че се е появил нов прякор. Жилет.
Въпреки ужаса, който изживяваше покрай Финтан, Кетрин изненадано откри, че все още изпитва чувства към Джо Рот. Всеки път, когато отидеше на работа, непрестанно търсеше следи от сексуална връзка между него и Анджи. Срамуваше се от себе си, но не достатъчно, за да престане. Със свито сърце слушаше разговорите на мъжете, за да разбере коя е Жилет, а когато стана ясно, че говорят за Анджи, стомахът я заболя силно, сякаш бе яла сурово тесто.