В един и половина, докато Кетрин седеше зад бюрото си, неспособна да реши дали да обядва сандвич със сирене или с пилешко, телефонът звънна и прекъсна обърканите й мисли. Сирене! Точно така. Сирене. Несъмнено това бе правилният избор.
Дезмънд, дежурният портиер, й съобщи, че във фоайето стои един джентълмен, който иска да я види. Ироничният тон, с който бе произнесена думата „джентълмен“, я обърка. Тя слезе бързо с асансьора. Майло й се усмихна весело.
— Как стигна дотук? — изненадано го попита тя.
— Взех метрото до площад „Пикадили“ — отвърна спокойно той с мекия си ирландски акцент. — После до площад „Оксфорд“. Финтан спи, Джейн Ан се моли пламенно, Тимъти чете, а аз реших да преживея малко приключение.
— Познавате ли този човек? — попита я Дезмънд, като огледа презрително рошавата коса на Майло, избелелия му гащеризон и огромните кубинки.
— Да, Дезмънд, благодаря ти.
Портиерът поклати невярващо глава, сякаш искаше да каже нещо за тихите води, но Кетрин му обърна гръб.
— И не си се загубил никъде — похвали го тя. — Браво на теб!
— А, загубих се. Тръгнах в обратната посока от „Саут Кенсингтън“, но слязох на „Ърлс Корт“ и помолих една жена да ме упъти.
— И тя ти помогна? — учуди се Кетрин.
— Не, не ми помогна. Каза нещо от рода… чакай да си спомня точните думи… а, да… Приличам ли ти на шибана карта?
— О, Майло! — нежно го докосна по ръката Кетрин и не забеляза Джо Рот и Брус, които минаваха през фоайето. — Съжалявам.
— Няма проблеми — ухили се Майло. — Стори ми се адски смешно. Вече започвам да свиквам с Лондон. Тук всеки дрънка каквото му дойде наум. Не е лошо. Приличам ли ти на шибана карта? — засмя се той. — Не ти ли харесва? Е, аз сега тръгвам към Хамърсмит да видя Тара. А ще посетя и Лив в работата й.
Кетрин го погледна развеселено.
— Тя е чак в Хемпшир.
— С кой влак да стигна дотам?
Джейн Ан се молеше неуморно. Стискаше броеницата си и често посещаваше параклиса в болницата, придружавана понякога от Сандро, Опитвайки се да спечели одобрението й, той й бе надрънкал безброй лъжи за религиозните си преживявания и посещения по католическите свети места. Но когато й намекна, че дори е имал видения, осъзна, че прекалява.
— Дете! — възкликна пламенно Джейн Ан. — Трябва да разкажеш на пастора си. Длъжен си. Не можеш да го пазиш в тайна.
Сандро бързо би отбой и обясни смутено, че виденията му вероятно се дължат на прекаляване с алкохола. Джейн Ан толкова се разочарова, че той започна да я придружава при всяко ходене до болничния параклис.
— Няма начин молитвите ви да не помогнат на Финтан — отбеляза Кетрин.
— Не е така — подсмръкна Джейн Ан. — Страх ме е, че молитвите нямат желания ефект, защото параклисът в болницата не е само католически.
— Но нали Господ е само един? — объркано попита Тара.
Джейн Ан я изгледа отвратено и промърмори:
— Научи катехизиса, дете. Обясни й, Сандро.
В петък сутринта, когато излязоха от апартамента на Кетрин, Джейн Ан пусна бомбата.
— Умирам от нетърпение да дойде неделя — каза тя — и да отидем на църква.
Кетрин и Тара се спогледаха ужасено. И двете нямаха представа къде се намира най-близката католическа църква. За пръв път от дни се разтревожиха за нещо друго, освен за резултата от биопсията. При първата появила се възможност изскочиха от стаята на Финтан и започнаха да се съвещават в коридора.
— Защо просто не й кажем, че не знаем? — предложи Кетрин.
— Не — уплашено отвърна Тара. — Шокът може да я убие. В момента се нуждае от нещо сигурно в живота си. А ако разбере, че не сме ревностни католички, направо ще се съсипе.
Лив се носеше по коридора, развяла дългата си руса коса. Погледна двете притеснени приятелки и се закова намясто.
— Готов ли е резултатът от биопсията?
— Не, не е чак толкова сериозно. Джейн Ан иска да иде на църква в неделя.
Лив не разбра какъв е проблемът.
— Защо не я заведете в „Сейнт Доминик“? Намира се на две минути от апартамента на Кетрин — точно зад ъгъла.
Тара и Кетрин бяха сащисани. Откъде знаеше?
— Адски си странна — оплака се Тара. — Остава да ни кажеш, че от време на време ходиш на църква.
— Ходя.
— Но ти не си католичка!
— Какво от това? В търсенето на щастие посещавам и синагоги, джамии, индуски храмове, канапета на психоаналитици. И винаги ме посрещат топло.
— Случайно да знаеш имената на някои от свещениците? — полюбопитства Кетрин.
— Разбира се. Отец Гилигън. Поздравете го от мен. Сега отивам до тоалетната. Ще се видим след минутка.