— Не е вярно! Казах само, че ако нещата… слушай, това са фантазии и нищо повече!
— Права си — съгласи се Кетрин. — Не ни остават само шест месеца. Няма да умрем. А тези фантазии са пълна дивотия.
— Радвам се да го чуя — извика Тара. — Тъкмо си мислех какво ли би станало, ако изритам Томас, изкарам бурен роман с някого, а после не умра. Сигурно ще се почувствам пълен пълен идиот.
Глава 41
В десет часа в понеделник сутринта, когато обичайните заподозрени се бяха скупчили около леглото на Финтан, доктор Сингх влезе в стаята. По разтревоженото му лице личеше, че има новини. Въздухът се изпълни с напрежение. Нервите на присъстващите се опънаха.
— Получихме резултата от биопсията на костния мозък — съобщи той. — Не искате ли да го чуете насаме?
— Не — пресилено спокойно отговори Финтан. — Кажете го пред всички. Ще ми спестите обясненията.
Доктор Сингх си пое притеснено дъх. Задачата му не беше лесна.
— Страхувам се, че новините са лоши.
Никой не проговори. Осем пребледнели лица се вторачиха в него с надеждата, че е сгрешил.
— Заболяването е засегнало костния мозък — продължи нервно той.
— Колко? — промълви Кетрин.
— Страхувам се, че доста.
Кетрин погледна Финтан. Очите му изглеждаха огромни и тъмни като на уплашено дете.
— Вече имаме резултата и от скенера — добави лекарят извинително.
Осемте агонизиращи лица се завъртяха към него.
— Панкреасът също е засегнат. Получихме и рентгеновите снимки — продължи докторът.
Изражението му казваше всичко.
— А гърдите му? — попита Майло.
Лекарят кимна.
— Но в основните органи — дробовете, бъбреците и черния дроб, няма нищо — каза той.
Финтан се обади за пръв път:
— Ще умра ли? — попита дрезгаво той.
— Незабавно започваме лечение — отговори доктор Сингх. — Вече знаем с какво си имаме работа и можем да ви лекуваме.
— Крайно време беше! — гневно извика Тара и шокира останалите. — Положението му се влошаваше с всеки изминал ден — обвини тя лекаря. — А вие не направихте нищо. Оставихте го да лежи тук, докато проклетата ви лаборатория беше прекалено заета да му каже колко е болен. Ами ако тези дни се окажат фатални…
Тя заплака горчиво и цялото й тяло се разтресе.
— Сигурно симптомите са били на лице от доста време — завъртя се тя към Финтан. — От месеци.
— Така е.
— Защо тогава не отиде на лекар? — извика тя, обезумяла от мъка. — Защо Сандро не те принуди?
— Защото мислехме, че знаем какво е. Нощно изпотяване, толкова обилно, че понякога се налагаше да сменяме чаршафите. Бързо отслабване. Вечно разстроен стомах. А нали знаеш, че Сандро вече е минал по този път.
Пред очите на Тара се появи ужасяващ образ — Сандро и Финтан заговорничеха мълчаливо. Състоянието на Финтан се влошаваше, а те не правеха нищо, защото смятаха, че нищо не може да му помогне.
— Малоумни кретени! — наруга ги Тара. — Смахнати откачени копелета!
Джейн Ан я стисна за ръката и я дръпна от леглото.
— Престани с тези глупости, Тара Бътлър! — скара й се тя.
— Финтан още не е умрял!
Лечението започна същата сутрин. Финтан трябваше да остане в болницата и да бъде подложен на химиотерапия. Останалите бяха помолени да си тръгнат.
— Но аз съм му майка — настоя Джейн Ан. — Искам да остана.
— Хайде, мамо — помъчи се да я вдигне Майло. — Ще го видиш довечера.
Разпръснаха се. Те — Джейн Ан, Майло, Тимъти, Лив, Тара, Кетрин и Сандро, които бяха неразделни, докато чакаха, сега се разделиха заради кошмарната новина. Настроението им беше особено — притесняваха се, срамуваха се от себе си и от останалите. Нищо добро не бе излязло от изпълненото им с надежда бдение. Защо си бяха правили труда да се самозалъгват? Нищо не можеха да направят.
Вече нямаше смисъл да седят до леглото като човешки амулети, предпазващи от нещастие. Съдбата му сега зависеше от силни лекарства. От химикали, които бяха толкова отровни, че сестрите носеха специални облекла. Лекарства с толкова жесток страничен ефект, че в някои моменти Финтан щеше да предпочита смъртта пред страшното лечение.
Всеки поотделно се зае с тежката задача да се справи сам с емоциите си. Джейн Ан почти не излизаше от „Сейнт Доминик“, където водеше преговори с Господ и му предлагаше да заеме мястото на Финтан, ако някой трябва да умре. Тимъти се върна в апартамента на Кетрин, гледаше телевизия по цял ден, пушеше и захвърляше небрежно обувките си пода. Майло изминаваше безброй километри на ден из музеи, магазини и туристически забележителности. Останалите ходеха на работа. Бяха зарязали служебните си задължения, докато бдяха над Финтан, но най-страшното вече бе станало. И вместо работата да им се струва още по-незначителна, внезапно имаха нужда от нея, за да си възвърнат контрола върху живота.