Беше ясна и студена октомврийска сутрин. Кетрин излезе от болницата и взе такси до улица „Фулам“. По тротоара покрай тях премина жена на нейната възраст, размахвайки найлонова торба, от която се подаваха кутия портокалов сок и бутилка мляко.
Кетрин прикова очи в нея и дори се обърна назад. Жената не изглеждаше безгрижна, но сякаш не се замисляше много. Кетрин закопня да е на нейно място. Припомни си хубавите времена, когато и тя се разхождаше из улиците, размахвайки торба с покупки. Сигурно го бе правила безброй пъти, но никога не бе оценявала блаженството и радостта от живота без кошмари.
Най-после стигна до работата си и се изненада от оживлението, което кипеше там. Всички се трудеха усърдно и й заприличаха на извънземни. Стори й се, че е запратена в друг живот, където всичко изглеждаше изкривено и странно.
Колегите й я поздравяваха учтиво, докато се носеше замаяно към бюрото си. А когато стигна до него, се наложи да спре и да го огледа внимателно, за да се увери, че е нейното. Всичките й мисли и реакции бяха объркани и забавени.
Преди да седне, потърси с поглед Джо Рот. Знаеше, че не трябва да го прави, но нямаше сили да се въздържи.
Джо седеше и говореше по телефона. Дългите му елегантни пръсти си играеха със скъпа химикалка. Слушалката бе притисната до високите му скули, които приличаха на красивите раковини, засипали плажа в Нокавой.
Искаше го. Това бе единствената ясна мисъл в замъгления й свят. Желаеше страстно Джо Рот. Как можеше?
Причината за оживлението се оказа новината, че компанията за зърнени храни отишла в друга рекламна агенция. Това бе първият провал на Джо Рот в „Брийн Хелмсфорд“.
— Е, печелиш някои и губиш други — отбеляза Джо с достойнство, като се опитваше да повдигне настроението на екипа си.
— Не и в този бизнес, синко — грубо възрази Фред Франклин. — Печелиш някои и печелиш други. Ако загубиш, губиш и работата си.
Кетрин си помисли, че би трябвало да се радва, че Джо може да загуби работата си, но вместо това й се искаше да отиде и да го утеши. Да положи красивата му глава в скута си и да го погали по косата.
— Тази седмица нямаш голям късмет, а? — ухили се Фред. — Дори и любимият ти „Арсенал“ падна в събота.
Кетрин реши, че е по-разумно да се залови за работа. Погледна цифрите на бюрото си, но й се стори, че са написани на китайски. Завъртя разпечатката, за да провери дали нещата няма да се изяснят, и откри, че Бреда я гледа разтревожено.
— Ще дойда след секунда, Бреда — каза Кетрин, като се опита да си вдъхне самоувереност. — Трябва да се ориентирам първо в задачите.
Събери си акъла, помисли си тя. Джо Рот нямаше да е единственият уволнен, ако не внимаваш със сметките.
— Удобен ли е моментът? — попита някой.
Кетрин вдигна глава и видя, че Джо стои пред бюрото й.
— За какво? — попита тя с разтуптяно сърце.
— Да ти представя разходите.
— Пак ли?
— Пак — сухо се усмихна той. — По-разумно е да го направя още сега. Може да се наложи да опразня бюрото си в края на деня.
— Шегуваш се, нали? — ужасено извика тя.
— Рекламата е вълчи свят — усмихна се той.
— Но това е първият ти провал — запротестира тя. — Няма да е честно.
Джо се облегна на бюрото й и се наведе към нея.
— Кетрин — каза нежно, — успокой се.
Долови свежия аромат на чист мъж. Сапун, лимон и нещо невероятно привлекателно и мъжествено. Джо отстъпи назад и тя се почувства объркана и изоставена.
— Дръпни си стол — едва промълви тя.
Джо седна пред нея в снежнобялата си риза. Беше гладко обръснат, мургав и красив. Присъствието му я побъркваше и Кештрин непрекъснато объркваше бутоните на калкулатора.
— Съжалявам за лошата новина — каза му тя.
Дори и да бе изненадан от неочакваната й бъбривост, Джо не го показа. Просто сви рамене и отвърна:
— Е, такъв е животът.
Направи всичко възможно да се престори на безгрижен, но Кетрин знаеше какво означава работата за него.
— Не можеш винаги да получаваш онова, което искаш — довърши той, като я погледна в очите.
Имаше ли нещо многозначително в изражението му или само си въобразяваше?
— Или може би ти винаги го получаваш — добави Джо.
Внезапно очите на Кетрин се напълниха със сълзи, които бавно потекоха по гладкото й лице.
— Извинявай — прошепна тя, като сведе глава и ги избърса. — Тази сутрин научих ужасна новина.
— Съжалявам — искрено отвърна Джо.
Нежността му я накара да се разплаче още по-силно. Копнееше да иде при него, да усети ръцете му на кръста си, да опре буза върху кашмирения му ревер, да зарови лице в чистата му бяла риза и да вдиша аромата му.