— Обеща ми! — нацупи се Финтан. — Ааа! — оплези се той. — Искаш ли да видиш раните в устата ми? Невероятни са.
— Финтан…
— Погледни онези по езика. Огромни са, нали? Виж! — нареди й той. — Гледай!
— Огромни са — сухо потвърди Тара. — Финтан, моля те, не ме карай да оставям Томас. Всъщност не се държи толкова лошо с мен и…
— Не! — извика Финтан и се опита да седне, но не успя да събере сили. — Двамата с Кетрин не искаме да слушаме как Томас те обижда за твое собствено добро и те тормози, понеже държи на теб. Не искаме да чуваме, че не е виновен, задето е такъв гадняр. Ако се е отнасял с майка си така, както се държи с теб, кой би могъл да вини горката жена, че е избягала от него? Обеща ми, че ще направиш всичко за мен. Е, направи го!
— Всичко друго, но не и това.
— Лесно е — настоя той с отслабнал глас и се отпусна на възглавницата. — Кажи й, Кетрин. Хайде, Тара, просто си събери багажа и се махни оттам!
За пръв път Тара си представи как напуска Томас. Завладя я ужас. Струваше й се, че са й наредили да скочи от висока скала.
Финтан завъртя глава и на възглавницата останаха няколко гъсти черни кичура. Той въобще не ги забеляза, а това още по-силно потресе двете приятелки.
— Какво ще стане с мен, ако напусна Томас? — успя да промълви Тара, шокирана от капещата коса на Финтан. — Никога няма да си намеря друг, а мразя да съм без мъж. Не че се гордея с това — бързо добави тя.
— Ще повърна — прекъсна я нервно Финтан. — Кетрин, подай ми легена.
Той се сгърчи на две, напъна се, но не изкара нищо и се отпусна на възглавниците, изтощен и изпотен. Всички замълчаха смутено, а Тара и Кетрин събираха кураж да си трьгнат, когато Финтан заговори отново:
— Откъде знаеш, че мразиш да си без мъж, Тара? Била си сама само една седмица, откакто пристигнахме в Лондон преди дванайсет години. Щом приключиш някоя връзка, започваш следващата. Хайде действай, прогони страха си!
Тара започна да се бори като хваната на въдица риба.
— Не, Финтан. На тридесет и една съм. Не можеш да научиш старо куче на нови номера. Вече съм в бар „Последен шанс“ и…
— Ти и скапаният ти бар! — горчиво се засмя Финтан. — Ако някой е в бар „Последен шанс“, то това съм аз!
Тара не можа да отговори. Страх, чувство за вина и гняв се бореха в душата й. Това си беше чисто изнудване.
— Да не искаш да свършиш като майка си? — попита я Финтан и тя подскочи. — Да живееш с проклет и заядлив дьртак? Да правиш всичко възможно да му угодиш, а той вечно да е недоволен? Но ти и бездруго вече си заприличала на нея!
Тара пламна. Тя можеше да се оплаква от баща си, но никак не й бе приятно някой друг, дори близък приятел като Финтан, да говори така за семейството й. А и въобще не приличаше на майка си, която служеше за изтривалка на баща й. Точно така! Томас бе труден понякога, но тя не беше изтривалка. Беше модерна независима жена с достойнство и право на избор. Нали така?
— Не можеш да не изпълниш желанието ми. Болен съм от рак — каза Финтан. — Ако не оставиш Томас — намигна й той, — ще умра, за да те накарам да се почувстваш виновна.
Искаше й се да го убие. Беше колкото тъжна, толкова разгневена. Главата й пулсираше от болка, затова едва чу следващите думи на Финтан.
— Добре, готов съм на компромис. Помоли Томас да се ожени за теб. Ако каже „да“, имаш благословията ми, ако откаже, му биеш шута. Какво ще кажеш?
— Може — промърмори Тара. В никакъв случай, помисли си тя. И след милион години не бих го направила!
— Добре — усмихна се изтощено Финтан. Беше доволен от себе си, но внезапно се сети, че имаше шанс, макар и минимален, Томас да се съгласи. О, не!
— Твой ред е, Кетрин — заяви той. — Ти, скъпа, ще трябва да излезеш от манастира.
Кетрин го гледаше любезно, сякаш нямаше представа за какво говори.
— Ще си намериш мъж — продължи Финтан.
Тара избухна ядосано:
— Защо тя получава хубавата задача, а аз — ужасната?
— Не мисля, че Кетрин вижда нещата по този начин — възрази той.
Кетрин се насили да се усмихне.
— Не си ли забелязала модела? — промърмори Финтан със затворени очи. — На всеки дванадесет месеца се появяваш с изключително готин тип под ръка. Той остава с теб няколко седмици, после изчезва, а ти не искаш да говориш по въпроса. Не можеш ли да избереш мъж, който да е просто хубав? Престани да се притесняваш за провала още в началото на всяка връзка. И не мисли, че не знам защо го правиш. — Гласът му беше толкова тих, че се наложи да се наведат към него, за да го чуват. — Приличаш на майка си. Едно неприятно преживяване с мъж и се превръщаш в уплашен заек. Заек — повтори той многозначително и се вторачи в Кетрин.