— Въобще не приличам на майка си — преглътна Кетрин.
— Същата си! Бягаш от мъжете като подплашен заек.
— Майка ми е смахната.
— И ти ще станеш такава, ако продължаваш по същия начин.
— Финтан — едва овладя гласа си Кетрин, — не е задължително да имаш партньор, за да си щастлив.
— Господи, подай ми легена!
Ужасно им се искаше да побягнат, но останаха по местата си, докато бедният Финтан за пореден път безуспешно се опитваше да повърне.
— Знам, че ако успея да се издрайфам, ще ми олекне — промърмори измъчено той.
Кетрин и Тара забиха поглед в обувките си и си пожелаха да живеят нечий друг живот.
— И така, Кетрин — наруши мълчанието Финтан, — съгласен съм, че някои хора просто са устроени да бъдат сами. Но ти не си от тях. Тара ми каза, че в работата ти имало някакъв тип…
Кетрин се вторачи разгневено в приятелката си, насочвайки към нея яростта, която не можеше да излее върху Финтан.
— Вече го няма — отвърна доволно тя.
— Напусна ли?
— Не, просто се отказа от мен.
— Защо?
Кетрин не отговори.
— Трябва да ми кажеш — заповядай Финтан. — Болен съм от рак и може да умра.
Тя заговори неохотно:
— Отказа се от мен, защото го обвиних в сексуален тормоз. Не спираше да ме кани да излезем.
— И защо го направи?
— Не исках да излизам с него.
— Защо? Лош човек ли е?
— Не! Толкова е мил, че чак ти лази по нервите.
— Аха! — изсумтя Финтан. — Значи щеше да излезеш с него, ако беше кретен? А после той щеше да те зареже и ти отново щеше да си в безопасност или по-точно казано — сама, а лошото ти мнение за мъжете да се затвърди. Всичко си пресметнала!
Кетрин безпомощно сви рамене.
— Женен ли е?
— Доколкото знам, не.
— Хубав ли е?
— Много.
— Опасно?
— Не чак толкова.
— Работи ли от време на време като модел?
— Не.
— Добре. Вече ми харесва. Падаш ли си по него?
Последва кратка пауза, после Кетрин кимна притеснено.
— Как се казва?
— Джо Рот.
— Твоята мисия, Кетрин Кейси, е да свалиш този Джо Рот, ако искаш да остана жив.
— Мисля, че той си има друго момиче — запротестира тя.
— Ти обичаш предизвикателствата.
Кетрин не отговори.
— Обещай ми — настоя Финтан изтощено. — Обещай ми, че ще опиташ.
— Ще си помисля.
— Знам, че и двете ме мразите — ухили им се Финтан, — но ако се видехте през моите очи, щяхте да се отвратите от начина, по който си хабите живота. Готови сте да страдате, защото се заблуждавате, че в един прекрасен миг нещата ще се оправят. А сега се прибирайте у дома, изморихте ме. Тара, събери си багажа. Кетрин, обуй най-хубавите си бикини, когато отиваш на работа в понеделник. И най-вече, излезте навън и живейте!
Сбогуваха се сковано с него. Тъкмо когато излизаха от стаята, пристигнаха Невил и Джеф.
— Съжалявам, момичета — каза им Финтан, — чувствам се прекалено скапан, за да приемам посетители.
Тара и Кетрин не проговориха, преди да излязат от болницата, само махнаха изморено на Хари, Дидие и Уил, които отиваха при Финтан, отрупани с цветя, списания и бира. Цветята и списанията бяха за Финтан, но бирата бе предназначена само за приятелите му.
Тара изкара фолксвагена от паркинга и друга кола вече зае мястото му. Кетрин махна на мъжете в нея — Хавиер и Бъч.
— Чудя се дали Дидие ще стане гадже на Бъч — лениво промърмори тя.
— Възможно е.
Пътуваха мълчаливо двайсетина минути. Най-после Тара заговори:
— Финтан е страхотен, нали? — усмихна се насила тя. — Пълна откачалка.
Кетрин си пое дъх. Отново ли се беше притеснявала за глупости?
— Мислиш, че се шегуваше ли?
Тара я погледна накриво.
— Разбира се, какво друго? Кой би могъл да приеме това сериозно? Голям смешник е.
Кетрин погледна разтревожено приятелката си. Не беше сигурна, че Финтан се шегуваше. Но щеше да изпита страхотно облекчение, ако наистина бе така…
— Да, съвсем се е смахнал — бързо се съгласи тя. — Напълно е изкукуригал.
Двете се разсмяха.
— Откачен…
— И той, и… прищявките му.
— А и ние сме луди, че му се вързахме — призна Кетрин.
После отново се засмяха на смахнатите шеги на Финтан.
Глава 43
Лоркан беше в леглото с истинско въплъщение на последния писък на модата: руса двайсет и три годишна начинаеща актриса на име Ейдриън, страдаща от анорексия. Ейдриън вярваше в победата на духовното над материалното — единственият начин, по който можеше да се справи с вечния глад. Бе използвала същия метод, за да свали Лоркан. Често го срещаше по прослушвания и макар да знаеше, че си има приятелка, го преследваше неуморно. Не трябваше да спира да си представя, че са заедно — така както си представяше, че яде по три пъти на ден и дори закусва следобед, и мечтата й щеше да се осъществи. Просто трябваше да го иска достатъчно силно и той щеше да е неин.