Лоркан се замисли върху непознатите емоции и се опита да ги разбере. Най-после се успокои: Ейдриън трябваше да покаже някакво уважение към Ейми. А тя въобще не бе помислила за нея, когато сложи ръка на бедрото му и каза многозначително:
— Правя по сто упражнения на ден за задника си.
Да, лицемерно си каза Лоркан, не можеше да се държи така с Ейми.
Глава 44
В събота вечер Лив и Майло официално станаха гаджета. Започнаха връзката си, като съобщиха загадъчно, че отиват на късно кино, на което Тимъти възкликна жизнерадостно:
— Страхотно! Хайде да отидем на някой уестърн. Дават ли нещо с Клинт Истууд?
Настъпи неловко мълчание, после Лив се изчерви и промърмори:
— Всъщност ние с Майло отиваме сами.
Джейн Ан засия от щастие.
— Всяко гърне си има похлупак — заяви тя усмихнато. Знаех си, че Майло ще си намери жена някой ден. Той е прекрасен човек, но в Нокавой няма подходяща за него. Вярно е, че пътешествията разширяват кръгозора. Той заслужава свястно момиче, особено след като бе така разочарован от Елинор Дивайн. Предупреждавах го — продължи тя разпалено. — Казах му да не се доверява на никого от онези в Куинард. Познавам и рода, и семейството им. Като нищо биха могли да ти откраднат кравата, а после да обвинят бедните скитници. Но човек допуска грешки. Е, на Лив много ще й хареса в Нокавой — усмихна се тя замечтано.
Тара и Кетрин се спогледаха изненадано. Джейн Ан вече бе оженила Лив и Майло.
— А най-чудесното е, че е ревностна католичка — продължи Джейн Ан.
Всъщност Лив бе и добра будистка, индуска, евангелистка и атеистка, когато й изнасяше, но никой не посмя да разруши илюзиите на Джейн Ан.
— Не смяташ ли, че ще й е доста трудно в Нокавой, толкова далеч от дома? — попита Тара.
— Тя бездруго е далеч от дома си — с необорима логика отвърна Джейн Ан.
— Ами работата й?
— Майло има предостатъчно, за да се грижи за нея. Няма да й липсва нищо.
— Може пък Майло да се премести в Лондон — предположи предпазливо Кетрин.
Джейн Ан избухна в смях.
— Прояви малко разум, дете — каза тя, като избърса сълзите от очите си. — Майло има великолепна ферма. Как така ще живее в Лондон!
— Защо Финтан ми причинява подобно нещо, Мъдра фейо? — обърна се Тара към Лив. — Защо иска да съсипе живота ми? А уж е мой приятел.
Беше неделя следобед и Тара, Кетрин и Лив бяха избягали за малко от болницата и седяха в близката кръчма.
Проблемът бе, че Финтан отново отправи странните си молби. А после, сякаш за да влоши нещата, сподели със Сандро и семейството си какво иска.
Джейн Ан изгледа шокирано Тара и Кетрин.
— Момичета — промърмори тя измъчено, — трябва да изпълните желанията му. Иначе ще ви тежи на съвестта.
Тара и Кетрин затърсиха съюзник из стаята, но видяха само Майло, Тимъти, Сандро, Лив и Джейн Ан, които ги гледаха заклеймяващо, сякаш бяха убийци.
— Финтан осъзна, че е смъртен — обясни Лив на Тара, като цитираше „Силна мъка“, настолната й книга в момента. — Знае, че му остава малко време и то му се струва изключително ценно. И не само неговото, но и на близките му.
И трите посърнаха за момент, после се оживиха.
— Всъщност Финтан няма да умре — каза Тара с надежда. — Лекуват го със силни химикали, а при болните от Ходжкин има висок процент на възстановяване.
Лив не се съгласи.
— Буцата на врата му не намалява, а изследванията не показват положителна реакция към лекарствата. А ти отричаш. Не успяваш да се справиш с тежката ситуация.
— Всичко това може да премине до няколко дни — намеси се Кетрин с оптимистичен тон. — Финтан преживя кошмарни моменти. Нищо чудно, че не е съвсем с всичкия си.
Лицето на Лив помрачня.
— Не е луд. Аз мисля, че е прав. Ти трябва да напуснеш Томас — обърна се тя към Тара. — А ти — завъртя тя глава към Кетрин, — ти имаш нужда от едно добро чукане!
Повечето клиенти в кръчмата се вторачиха в тях. Преди ужасената Кетрин и бясната Тара да успеят да пратят Лив на майната й, тя изхвърча от заведението.
— Какво й става? — възкликна Тара.
— Откъде да знам, по дяволите? — разгорещено отвърна Кетрин.
Останаха по местата си и се умълчаха. Тара пушеше нервно, а Кетрин си играеше с ключовете от колата й.
— Престани най-после! — извика Тара и плясна приятелката си по ръката. — Подлудяваш ме!