— Това е техен проблем — отговори Ракли.
— Разбира се. И никой не ги принуждава да теглят заемите.
— Признавате ли, че сте собственик или контролирате осем юридически учебни заведения? — попита Тод.
— Нищо не признавам и не отричам, особено пред вас — рязко отговори Ракли. — За какви се мислите, по дяволите?
Добър въпрос, помисли си Тод. Многото му самоличност определено се сливаха и нерядко му се налагаше да се замисли как точно се казва в момента.
Стрейхан се засмя саркастично и попита:
— Случайно да разполагате с доказателства?
Марк бръкна в евтината си чанта и извади лист плътна хартия около осемдесет квадратни сантиметра. Разгърна го веднъж, после още веднъж и го плъзна по масата.
Беше сбит вариант на стената на Горди — гигантският заговор с името на Ракли в кутийка най-отгоре и с лабиринта на империята му отдолу.
Ракли погледна за секунда-две към листа с известно любопитство, после го взе и се зае небрежно да го разглежда. Стрейхан се наведе да погледне отблизо. Първоначалната им реакция щеше да е показателна. Ако Горди беше прав, а Марк и Тод бяха убедени, че е, Ракли щеше да схване, че са го погнали и разполагат с доказателства. Можеше да опровергае някоя дреболия или да признае истината, че притежава или контролира огромен брой фирми. Можеше също да отрече всичко и да заплаши да ги съди.
Ракли бавно сложи листа на масата.
— Интересно, но неточно.
— Добре. Искате ли да обсъдим неточностите? — попита Марк.
— Не се налага. Ако публикувате статия въз основа на тази диаграма, здравата ще загазите.
— Ще ви съдим за клевета и няма да ви оставим на мира поне десет години — добави Стрейхан.
— Вече опитахте тактиката да ни сплашите със съд — изстреля в отговор Марк — и явно не се получава. Не ни е страх от големите ви приказки. Не притежаваме нищо. Давайте, съдете ни.
— Така е — потвърди Тод, — но със сигурност бихме искали да избегнем съда. Какво в проучването ни не е вярно?
— Няма да отговарям на въпросите ви — каза Ракли. — Всеки новак репортер знае, че е незаконно аз или някой друг да притежава адвокатска фирма, на която не е член. Един адвокат не може да бъде партньор в повече от една правна фирма.
— Не твърдим, че сте собственик на четирите юридически фирми, а само че ги контролирате. Ето тази например, „Ратлиф и Косгроув“, се управлява от приятеля ви Марвин Джокъти, който се оказва и ограничено отговорен съдружник във „Варанда Капитал“. Същите връзки се забелязват и в другите три кантори. Ето това е връзката — контролът. Освен това вие използвате четирите фирми да наемат на съблазнителна заплата хора, завършили собствените ви училища по право. Впоследствие собствените ви висши учебни заведения рекламират тези прекрасни постове, за да привличат още нищо неподозиращи хлапета, които да се записват и да плащат завишените ви такси. Ето в това се изразява измамата, господин Ракли, и тя е блестяща. Не е незаконна, просто е неморална.
— В огромна грешка сте — засмя се отново Стрейхан, но този път леко напрегнато.
Мобилният на Ракли дрънна и той го извади от джоба си. Изслуша нещо и каза:
— Добре, заповядай.
Вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Затвори и застана в края на масата с някакви документи в ръце.
— Това е Дъг Брум, началникът на охраната ми — представи го Ракли.
Марк и Тод погледнаха към Брум, който не ги удостои с вниманието си. Намести очилата си и каза:
— Не намирам нищо за Марк Финли и Тод Маккейн. Търсихме цяла нощ и цяла сутрин, но нищо. Нито една статия, блог, книга или някакъв материал онлайн. Има един Марк Финли, който пише за градинарство за хюстънски вестник, но той е петдесетгодишен. Има и още един, който списва блог за Гражданската война, но той пък е на шейсет. И трети, който навремето е публикувал в студентски вестник в Калифорния, но е завършил и е станал зъболекар. Нищо друго освен това. Срещу името Тод Маккейн намерихме само някакъв тип във Флорида, който пише за местно списание. Така че, ако тези двамата се представят за журналисти, явно кариерата им сериозно буксува. Що се отнася до имената, има четиристотин трийсет и един човека с името Марк Финли и сто четирийсет и двама — с Тод Маккейн. Проверихме всеки един, няма съответствия. Най-интересното е, че двете шофьорски книжки, представени на охраната долу, са от Вашингтон. И каква изненада — и двете са фалшиви.
— Благодаря, Дъг. Това е — каза Ракли.
Дъг излезе и затвори вратата.