Ракли и Стрейхан се ухилиха до ушите. Марк и Тод запазиха самообладание. Вече нямаше връщане назад. Марк съумя да овладее напрежението, като контраатакува:
— Много впечатляващо! Превъзходна работа.
— Наистина впечатляващо — заприглася и Тод, но и на двамата им се искаше да хукнат към вратата.
— Добре, момчета, след като разбихме на пух и прах прикритието ви, защо просто не ни кажете кои сте и каква игра играете?
— Ако няма да отговорите на въпросите ни, и ние няма да отговорим на вашите — заяви Марк. — Няма никакво значение кои сме. Важното е, че проучванията ни са много близо до истината и могат да разобличат измамата ви и страхотно да ви злепоставят.
— Пари ли искате? — попита Стрейхан. — Изнудвате ли ни?
— Ни най-малко. Намеренията ни си остават същите. Ще се срещнем с подходящ репортер и ще му предадем всичко. Във файла има още много. Имаме например показанията на бивши служители във вашите адвокатски кантори, които имат усещането, че са били използвани с рекламни цели. Разполагаме с твърденията на бивши преподаватели по право. Имаме данни, които ясно сочат плачевните резултати от изпита за правоспособност на вашите възпитаници. Разполагаме със сведения, които недвусмислено показват, че съществено сте увеличили приема на студенти едновременно с решението на правителството да си развърже кесията за хиляди нови студенти. Разполагаме с десетки свидетелства от такива студенти, които са завършили с огромни дългове, но не могат да си намерят работа. Файлът е доста дълъг и ще предизвика сензация на първа страница.
— И къде е този файл? — попита Стрейхан.
Тод бръкна в джоба на ризата си, извади флашка и небрежно я подхвърли на масата.
— Ето го. Четете и ронете сълзи.
Ракли не обърна внимание на флашката и заяви:
— Имам свои хора в „Таймс“ и в „Джърнъл“. Увериха ме, че не са чували нищо за тази история.
Марк се ухили на Ракли с огромно удоволствие и го сряза:
— Глупости. Арогантни и нелепи щуротии. Очаквате да повярваме, че познавате всички в тези вестници, и то не само ги познавате, ами те ви имат такова доверие, че ви издават вътрешна информация? Стига, господин Ракли.
— Е, със сигурност познавам адвокатите на „Таймс“ и на „Джърнъл“ и бъдете сигурни, че никак не им се иска да участват в дело за клевета.
— Сигурно се шегувате — засмя се Тод. — Страшно даже им се иска, защото фирмата им ще заработи срещу хиляда долара на час. Искат клиентите им да бъдат съдени ежедневно.
— Нищо не разбираш, синко — заяви Стрейхан, но думите му бяха лишени от убедителност.
Беше очевидно, че диаграмата, както и фактът, че Марк и Тод не са онези, за които се представят, сериозно ги притесняват. Ракли бутна стола си назад, изправи се и отнесе чашата си до каната с кафе. Никой не предложи да почерпи натрапниците. Ракли бавно си наля от сребърната кана, добави две бучки захар, разбърка бавно, вглъбен в мислите си, и се върна на масата. Седна, отпи и спокойно заговори:
— Имате право. Ще бъде страхотна сензация за първа страница, но ще отшуми за едно денонощие, защото всичко е наред, всичко е законно. Не съм прекрачил границата и в момента не съм съвсем сигурен защо си губя времето да ви го обяснявам.
— О, със сигурност няма да отшуми за нула време — възрази Марк. — Докато проверят цифрите за вашите училища и отпечатат данните, които показват, че прибирате чисто към двайсет милиона годишно от всяко от осемте, статията ще е станала доста солидна. Като се свържат парите с федералната хазна, ще бъдете изправени пред истински публичен кошмар, на който краят не се вижда.
— Може би, а може би не — сви рамене Ракли.
— Да поговорим за банка „Суифт“ — подметна Тод.
— Не, стига толкова приказки — отсече Ракли, — особено с типове с фалшиви документи и имена.
Тод не му обърна внимание и продължи:
— Според данните на Комисията за ценни книжа и фондови борси „Шайло Скуеър Файненшъл“ притежава четири процента от „Суифт“, което прави фирмата втория най-голям акционер. Според нас вие притежавате много повече.
Ракли примигна и леко се сепна. Стрейхан се намръщи и определено се обърка. Марк бръкна в чантата си и извади друг лист. Разгърна го внимателно, но не го побутна към тях.
От отвъдното Горди нанесе последния удар.
— Разполагаме със списък на най-големите акционери на банка „Суифт“, общо четирийсет. Повечето са инвестиционни фондове, които притежават един-два процента от компанията. Някои от тези фондове са чуждестранни и, изглежда, са напълно законни инвестиции. Други обаче са офшорки, прикрития за други кухи фирми, които притежават части от „Суифт“. Съмнителни имена със седалища в Панама, Големия Кайман и Бахамите. Почти невъзможно е да се проникне в тях, особено за хора като нас, които не са истински журналисти. Не можем да издаваме призовки и съдебни заповеди, не можем да подслушваме и да правим арести. Но ФБР определено може.