Марк плъзна втория лист към отсрещната страна на масата. Ракли спокойно го взе и разгледа диаграмата. Беше продължение на първата, а цялата дейност се оглавяваше от банка „Суифт“. След секунди Ракли отново сви рамене и дори се усмихна.
— Нито една от тези фирми не ми е позната.
— Пълни щуротии — успя да промърмори Стрейхан.
— Ние не ви обвиняваме, че сте свързан с тях, нали разбирате? — попита Марк. — Не ни е възможно да проучим тези офшорни фирми.
— Разбрах ви още първия път — увери го Ракли. — Какво искате?
— Пари ли? — попита Стрейхан.
— Не, но вече ни питахте — отговори Тод. — Искаме истината. Искаме вие и огромната ви схема, свързана с висшите училища, да бъдат разобличени на първа страница. Ние сме нейни жертви. Записахме се в една от вашите печатници за дипломи, натрупахме огромни дългове, които не можем да изплатим, защото не можем да си намерим работа, а сега сме прекъснали образованието си и сме изправени пред доста мрачно бъдеще. И не сме само ние. Има хиляди като нас, господин Ракли, все ваши жертви.
— Човекът, който направи тези проучвания, беше най-добрият ни приятел — продължи Марк. — Той се побърка и се самоуби през януари. Причините бяха няколко, а виновниците — много. Част от вината е ваша. Нашият приятел дължеше четвърт милион долара в студентски заеми, а парите всъщност са стигнали до вас. Всички попаднахме в капана на измамата ви. Явно той беше малко по-нестабилен, отколкото си мислехме.
По лицата на Ракли и Стрейхан не се изписа дори подобие на угризение.
— Отново ще ви попитам — спокойно каза Ракли. — Какво искате?
— Бързо споразумение по шестте колективни иска към банка „Суифт“, като се започне със заведения от „Коен-Кътлър“ в Маями.
Ракли вдигна ръце, все едно беше изумен, и се обърна към Стрейхан.
— Мислех, че договаряме споразумения по тези искове.
— Така е — смръщи се Стрейхан.
— Е, според сведенията, които банката продължава да пробутва на пресата, тя се намира в процес на договаряне на споразуменията, но това продължава вече деветдесет дни. Цели три месеца. Истината е, че вашите адвокати протакат. Има един милион клиенти, измамени от банка „Суифт“, които заслужават да получат компенсация.
— Знаем го — озъби се Ракли и най-сетне изгуби самообладание. — Повярвайте ми, знаем това и се опитваме да се споразумеем, или поне аз така мислех. — Извърна се и втренчи гневен поглед в Стрейхан. — Разбери какво става. — После попита Марк: — Защо проявявате интерес към исковете?
— Поверително е — самодоволно отговори Марк.
— Наистина не можем да го обсъждаме — додаде Тод. — Сега е почти десет и половина във вторник. Колко време е нужно на банката да съобщи за споразумението по колективните искове?
— Не бързайте толкова — каза Ракли. — А какво ще стане с вашата статия за измамата, свързана с училищата по право? Със сензацията от първа страница?
— Ето какво — каза Тод, — утре в четири следобед ще се срещнем с репортер от „Таймс“.
— Истински репортер ли? — попита Ракли.
— И още как. Такъв, дето реже до кокал. И ще му разкажем историята. Ако я публикува, а нямаме причини да се съмняваме в това, вие ставате негодник на месеца. Още по-лошо, статията може да привлече вниманието на ФБР, а Бюрото, както не се съмнявам, че ви е известно, вече души по следите на „Суифт“. Това с офшорките само ще налее масло в огъня.
— Наясно съм — увери го Ракли. — Дайте по същество.
— Ако „Суифт“ оповести сключването на споразумение по всички искове в рамките на двайсет и четири часа, няма да се срещнем с репортера.
— И ще се оттеглите?
— И ще се оттеглим. Ускорете процедурите по сключване на споразумението. Уверете се, че колективният иск от Маями пръв ще получи парите, и когато сумата пристигне, ние изчезваме. Няма да обелим нито дума. Ще оставим друг да разобличи измамата с училищата по право.
Ракли дълго се взира в тях. Стрейхан съзнаваше, че е по-добре да не се обажда. Мина минута, която на Марк и Тод се стори като половин час. Накрая Ракли се изправи рязко и заяви:
— Банката и бездруго няма друг избор, освен да се споразумее. Днес следобед ще направим публично изявление. А за останалото явно трябва да се доверя на думата ви.
Марк и Тод се изправиха, абсолютно готови да си тръгнат.