— Имате думата ни, колкото и да струва — увери го Марк.
— Хайде, вървете си — каза Ракли.
37
Идина Санга не постигна напредък през почивните дни. Полицията й отказваше достъп до Абду, макар да твърдяха, че той е жив и здрав и с него се отнасят добре. Адвокатката се обади на Зола в понеделник към обед, за да я осведоми, че няма почти никаква промяна. Идина разчиташе на познанствата си на различни нива в държавната администрация и повтори многократно, че тези неща отнемат време.
След четиридневно чакане в хотела Зола направо откачаше. Двете с Фанта седяха в стаята и разговаряха с часове — нещо, което не бяха правили от години. Зола и Бо се разполагаха в хотелското кафене и по няколко пъти на ден се наливаха с чай. Тя се обаждаше и на партньорите си, за да научи последните новини около техните премеждия.
Двете стаи й струваха около сто долара дневно. Като се добави храната от кафенето, Зола започваше да се тревожи за финансите си. Беше пристигнала с около десет хиляди долара и беше платила три хиляди, за да наеме фирмата на госпожа Санга да ги представлява в съда. Ако Абду излезеше скоро от затвора, семейството щеше да се нуждае от квартира, облекло, храна и така нататък и парите й скоро щяха да се стопят. Зола имаше шест хиляди в сметката си във Вашингтон и знаеше, че нейните партньори ще й помогнат, ако изпадне в затруднение, но започваше да се тревожи. Когато семейството му беше арестувано от ИМН, Абду имаше осемстотин долара в брой. Спестяванията им се стопиха, когато наеха адвокат, специалист по имиграционните въпроси, който не свърши нищо. Каквото и бъдеще да ги очакваше в Сенегал, то зависеше от нищожните средства на Зола. А трябваше да се предвиди и евентуалната нужда от подкупи.
Късно в понеделник следобед финансовото им положение се влоши още повече. Две полицейски коли паркираха до тротоара пред хотела и от тях изскочиха четирима униформени полицаи. Зола и Бо пиеха чай във фоайето. Полицаите им наредиха да не мърдат от местата си, а служителят на рецепцията даде ключовете от стаите им на четвъртия етаж. С тях остана един униформен, а останалите трима се качиха в асансьора. Броени минути по-късно изведоха и Фанта от асансьора и я настаниха във фоайето до Зола и Бо.
— Претърсват стаите — прошепна Фанта на Зола.
Колкото и плашещо да беше това, Зола с облекчение си спомни, че ценностите им и парите й са в сейфа на рецепцията.
Чакаха цял час, знаейки, че обръщат стаите им наопаки. Когато тримата полицаи се върнаха във фоайето, началникът им, някакъв сержант, подаде на служителя на рецепцията някакъв лист и той бързо се подчини.
— Имаме заповед за обиск на хотелския сейф — каза на английски сержантът.
— Чакайте малко — обади се Зола и пристъпи към рецепцията. — Не може да претърсвате вещите ми.
Един от полицаите я спря.
Фанта заговори бързо на френски, а Бо се опита да й помогне, но го избутаха настрани. Служителят на рецепцията се скри и се върна с малка метална кутия точно като онази, която Зола беше наела. Беше наблюдавала как служителят я прибира в големия сейф при десетки други. Кутията нямаше заключалка.
Сержантът погледна към Зола и нареди:
— Елате тук.
Тя пристъпи към плота, за да го наблюдава как отваря кутията. Той извади плик с американски долари. Бавно преброи двайсет стодоларови банкноти. Извади дебела пачка западноафрикански франкове. При обменен курс от шестстотин франка към долар броенето му отне известно време. Зола бдително го следеше и кипеше от гняв заради това посегателство, но беше напълно безпомощна. Парите възлизаха общо на шест хиляди американски долара. Доволен от плячката, сержантът изпразни металната кутия. С ластиче бяха прихванати три карти: фалшивата й шофьорска книжка от Вашингтон, студентската й карта от „Фоги Ботъм“ и изтекла кредитна карта. Мобилните й телефони бяха скрити в чанта, навряна под матрака й.
В чантата, която Зола притискаше до тялото си, беше паспортът й, шофьорската й книжка от Ню Джързи, около петстотин долара в брой и две кредитни карти. Ако посегнеха към чантата, нямаше да им я даде без съпротива. Коленете й омекнаха, когато сержантът попита:
— Паспорт?
Зола дръпна ципа на чантата си, порови вътре и извади паспорта си. Той внимателно го разгледа, продължително и настойчиво се взира в чантата й, после й го върна. Докато се разиграваше тази сцена, друг полицай описваше съдържанието на металната кутия. Явно смятаха да го конфискуват.
След като затвори чантата си, Зола попита:
— Ще конфискувате вещите ми ли?