След като изпратиха парите, Марк и Тод се качиха на влак за Манхатън и накрая пристигнаха на Пен Стейшън. Убиха малко време и тъй като изобщо не бързаха да се върнат във Вашингтон, се качиха на влак по обед и проспаха обратния път до дома.
До дома ли? Бяха отсъствали само пет дни, но Вашингтон им се струваше като друг свят. Години наред беше за тях избраното място, където щяха да започнат да градят кариерата си сред безброй възможности, град, пълен с адвокати и млади професионалисти, които бързо се катереха по стълбицата. А сега бе станал мястото, където двамата печално се бяха провалили. Броячът на щетите не спираше. Скоро щяха да напуснат Вашингтон посрамени, с преследвачи по петите, затова им беше трудно да гледат града от задната седалка на таксито и да изпитват носталгия.
Кантората на Фил Сарано се намираше на Масачусетс Авеню, близо до Скот Съркъл. Сарано беше един от четиримата съдружници във фирма с десет юристи, която специализираше в защита при наказателни дела за престъпления по служба — работа, която обикновено се свързваше със солидни хонорари от заможни политици, лобисти или правителствени доставчици. Кой знае как, фирмата беше намерила време за двама прекъснали студенти по право, които бяха нахълтали безочливо в гордите среди на юристите и нямаха достатъчно средства да си намерят по-опитен адвокат.
Фил беше една година по-голям от Тод и Марк. Беше завършил право във „Фоги Ботъм“ през 2011 г., когато те бяха постъпили. На стената му обаче не висеше документ от печатницата за дипломи. На стената на гордостта зад бюрото му се мъдреше поставено в рамка удостоверение от Мичиганския университет за степен по хуманитаристика, но нищо от „Фоги Ботъм“. Беше хубав кабинет в хубава малка фирма, която създаваше впечатление, че е приятна и успешна. Фил със сигурност харесваше работата си.
Къде бяха сбъркали двамата? Защо тяхната кариера се беше провалила?
— Кой е прокурорът? — попита Тод.
— Милс Рийди. Познавате ли я?
— He. He съм спал c нея. Ами ти? — попита той Марк.
— С тази не съм.
— Моля? — попита Фил.
— Извинявай, креватен хумор.
— По-добре се въздържайте.
— Строга ли е? — попита Марк.
— Да, направо мелачка — увери ги Фил и се пресегна към една папка. — Изпрати ми това и аз го прегледах. Имат копия от всичките ви явявания пред съда, под друго име, разбира се, затова трябва да задам въпрос, който обикновено не задавам: можете ли някак да се защитите от тези обвинения, момчета?
— Никак — отговори Марк.
— Не. Виновни сме и още как — отговори Тод.
— Защо го направихте? — попита Фил.
— И това ли е въпрос, който не би трябвало да задаваш на клиент? — попита Тод.
— Допускам. Просто съм любопитен.
— Ще поговорим за това по-късно, може би на питие. Въпросът ми е свързан с обвинението. Наистина ли гледат сериозно на тази глупост? Това е толкова незначително. Всъщност в половината щати нелицензираното практикуване на право дори не е престъпление, а дребна простъпка.
— Тук не са половината щати, а Вашингтон — напомни му Фил. — Както вероятно щяхте да знаете, ако бяхте пълноправни адвокати, колегията гледа много сериозно на такива неща. И се справя добре. Проведох един разговор с госпожа Рийди и тя беше много делова. Напомни ми, че максималната присъда е две години затвор и глоба от хиляда долара.
— Това е нелепо — каза Тод.
— Няма да ходим в затвора — отсече Марк. — И дадохме на теб последните си шест хиляди, така че сме съвсем разорени.
— Наложи се да ги взема назаем от баба си — каза Тод.
— Искаш ли да ти ги върна? — настръхна Фил.
— Не, не, задръж ги — каза Марк. — Само искаме да ти кажем, че нямаме никакви пари и за нищо на света няма да влезем в затвора, така че си го запиши.
— И гаранция не можем да платим — каза Тод.
Фил клатеше глава.
— Едва ли ще се стигне до гаранция. И така, ако нямате защита и няма да приемете наказанието, какво точно искате да направя?
— Протакай — отговори Марк.
— Отлагай — каза Тод. — Разтакавай, докато скандалът отшуми. Ако поискаш да се насрочи дата за дело, кога ще бъде?
— Най-малко след шест месеца, може би година.
— Прекрасно — каза Марк. — Кажи на госпожа Рийди, че отиваме на съд, и ще разполагаме с предостатъчно време да измислим нещо.