— Ние сме бегълци, Марк. Добре е да бъдем параноични.
40
За да избегнат съдебните зали, където се бяха появявали преди, някои рецидивисти използваха служебен асансьор до задния вход, за който малко адвокати знаеха. Фил обаче беше един от тях и поведе момчетата през лабиринт от къси коридори с кабинети на съдии, секретарки и съдебни помощници. Марк и Тод бяха със сака и вратовръзки, сигурни, че ще бъдат снимани за един-два вестника. Не разговаряха с никого и се опитваха да не поглеждат към няколкото познати лица.
В десет без десет почитаемият Ейбрахам Абът от Шесто отделение се появи от вратата зад банката си и огледа залата. Изгарящи от нетърпение да проверят кои са любопитните зрители, двамата обвиняеми бързо огледаха публиката. Имаше трийсетина човека, малко повече от обичайното за първа поява пред съда. Заеха местата си на масата на защитата с гръб към присъстващите, а адвокатът им отиде да си поговори с прокурора. Съдия Абът седеше на мястото си и се занимаваше с някакви документи. Изведнъж сладураната Хадли Кейвинес изникна и се наведе между двамата.
— Тук съм само за малко неморална подкрепа, момчета — прошепна тя.
— Благодаря — отговори Марк.
— Снощи мислехме да ти се обадим — увери я Тод.
— Заета съм — каза тя.
— Ами довечера?
— Съжалявам, но вече имам среща.
— Какво се говори за госпожа Рийди? — попита Марк и кимна към другата маса.
— Напълно некомпетентна — отговори Хадли с усмивка. — И твърде глупава, за да го съзнава. Обаче е истинска кучка.
— Има ли хора от вестниците? — попита Тод.
— „Поуст“ отляво на четвъртия ред, онзи тип с кафявото сако. За друг не знам. Трябва да тръгвам. Не ми губете телефона и ми се обадете, като излезете.
Тя изчезна толкова светкавично, колкото се бе появила.
— Да излезем откъде? От затвора ли? — прошепна Марк.
— Обичам я тази мръсница — промърмори Тод.
Отвори се врата в далечния край и бяха въведени трима затворници с оранжеви гащеризони, оковани заедно. Трима млади чернокожи мъже, току-що прибрани от опасните улици на Вашингтон и най-вероятно запътили се към затвора за години. Ако вече не бяха членове на банди, много скоро щяха да станат, за да си осигурят закрила. През кратката си кариера като наказателни адвокати Марк и Тод се бяха наслушали на истории за ужасите по затворите.
Приставът извика имената на Фрейзиър и на Лусеро. Двамата се изправиха, приближиха се към съдийското място заедно с Фил и вдигнаха поглед към лишеното от усмивка лице на съдия Абът. Първите му думи бяха:
— Нито един от двамата не ми е познат, макар да разбрах, че и преди сте идвали.
Разбира се, че бяха, но дори не им хрумна да го кажат. Съдията продължи:
— Господин Марк Фрейзиър, обвинен сте в нарушаване на раздел Петдесет и четири Б на Наказателния кодекс на Вашингтон за практикуване на право без правоспособност. Как пледирате?
— Невинен, господин съдия.
— А вие, господин Лycepo, по същото обвинение?
— Невинен, господин съдия.
— Има и трети обвиняем, Зола Мал, известна и като Зола Паркър, което сигурно е професионалното й име. Къде е госпожа Мал?
Съдията гледаше към Марк, който сви рамене, все едно няма представа.
— Господин съдия — намеси се Сарано, — изглежда, че тя е напуснала страната. Семейството й е репатрирано в Африка. Научих, че може би е заминала там да им помогне. Не я представлявам.
— Много добре, странният случай става още по-странен — каза съдия Абът. — Ще насоча делата ви за разглеждане от голямо жури. Ако бъде предявено обвинение, ще бъдете осведомени за датата, когато трябва да се явите пред съда. Някакви въпроси, господин Сарано?
— Не, господин съдия.
Милс Рийди реши да се включи в играта.
— Господин съдия, моля да бъде определена гаранция за двамата обвиняеми.
Фил изсумтя с досада, а съдия Абът видимо се изненада и попита:
— Защо?
— Очевидно обвиняемите използват различна самоличност, а това може да означава, че има опасност да избягат. Внасянето на гаранция ще ги задължи да се явят пред съда, когато бъдат призовани.
— Господин Сарано? — попита Абът.
— Не се налага, господин съдия. Клиентите ми са били арестувани миналия петък и им е било наредено да се явят в съда днес в десет часа. Те ме наеха и пристигнахме петнайсет минути по-рано. Кажете им кога да дойдат и аз ще ги доведа.
Ще ни доведеш, ама друг път, помисли си Тод. Добре ме огледай, приятелю Ейб, защото повече няма да ме видиш.
Опасност да избягат, помисли си Марк. А защо да не изчезнат като дим от лицето на Земята? Ако си въобразяваш, че доброволно ще вляза в затвора, значи си луда.