— Не бързай толкова — спря го Зола, а Марк додаде:
— Всъщност двама лакеи на Корбет го забелязаха, докато преглеждаха документацията. Извикаха го и той ни изгони. По едно време ми се струваше, че може да извика охраната да ни изведе от сградата.
— Голям чаровник, а?
— Не го виня — каза Тод. — Просто се грижи фирмата му да не пострада. Не всеки ден двама глупаци цъфват в кантората ти с голям случай, във връзка с който вече не може да се заведе дело, ама са толкова тъпи, че не го знаят.
Тя кимна и се опита да осмисли нещата. Марк махна на сервитьор и поръча по още едно питие.
— Е, как прие новината Рамон?
Марк изсумтя и се усмихна:
— Още не съм му се обадил. Мисля, че ти трябва да го направиш.
— Аз ли?! Защо?
— Защото съм страхливец. А ти ще се справиш. Вижте се на питие. Пусни чара си в действие. Той ще се впечатли и може би няма да ни съди за пет милиона долара.
— Шегуваш се!
— Да, Зола, шегувам се — каза Марк. — Вината е моя. В даден момент ще се срещна с Рамон и някак ще се справя. Истинският проблем обаче е Мосбърг. Той чака на телефона да чуе мнението на нашия експерт. Рано или късно трябва да му кажа истината. Делото вече го няма. Той ще ни съди от името на Ейша и край с прикритието ни. Така стоят нещата.
— Защо ще ни съди, ако нямаме застраховка за професионална отговорност? — попита Зола.
— Защото е адвокат. Съди наред.
— Чакай малко — намеси се Тод. — Въпросът й е много основателен. Ами ако просто отидем при Мосбърг и му кажем истината? Той е чак в Чарлстън и не дава пет пари какво става тук. Казваме му, че сме прекъснали следването си и се мъчим да припечелим по нещо на улицата, без да сме правоспособни адвокати. Вярно, оплескахме този случай и много съжаляваме. Истински глупаци, какво да се прави! Обаче защо да ни съди, след като нямаме нищо? Защо да хаби хартия? По дяволите, има си предостатъчно други дела.
— Добре, ти ще караш до Чарлстън — каза Марк. — Моето бронко няма да стигне до там.
— А какво ще кажеш на Рамон? — попита Зола.
Сервитьорът поднесе две бири и безалкохолно. Марк отпи дълга глътка и изтри уста.
— На Рамон ли? Ами предполагам, че истината ще го сломи, затова предлагам засега да продължим да лъжем. Ще му кажа, че фактите не са допаднали на нашия експерт и че той лично не вижда престъпна небрежност, затова ще потърсим друго вещо лице. Трябва ни малко време, така че ще протакаме пред него. Нека да минат няколко месеца. Не забравяйте, че той две години не предприема нищо и се люшка между две крайности. Не може да се реши.
— Вече няма да отстъпи — каза Тод. — Ти съумя да го навиеш.
— Имаш ли по-добра идея?
— В момента не. Най-добре е да продължим да лъжем. Ето какво ще ви кажа с оглед на практиката ни: съмняваш ли се, продължавай с лъжите.
27
В петък, 21 март, два дни след началото на края на АПЛ, Едуин Мосбърг се обади два пъти преди обед. Марк не отговори и на двете обаждания. Криеше се в кафенето на горния етаж на стара и възтясна антикварна книжарница край Фарагът Скуеър, четеше безплатно предоставените ежедневници и убиваше време. Тод би трябвало да обикаля фоайетата на съда, а Зола сигурно беше заседнала в някой болничен параклис, където семействата се усамотяваха със свещеника. Марк обаче сериозно се съмняваше някой от двамата му партньори да работи усърдно. Мечтата им за голяма и лесна печалба беше снела напрежението и беше породила у тях измамно усещане за сигурност.
Сега, когато мечтата се бе изпарила толкова драматично, те бяха зашеметени. Бяха се договорили, че непременно трябва да вложат огромни усилия и да съберат колкото се може пари в брой, преди небето да се продъни, само че провалът беше съсипал мотивацията им.
Имейлът на Едуин Мосбърг дойде като гръм от ясно небе:
Господин Апшоу,
Търсих Ви два пъти, но без успех. Следите ли давността?? Клиентката ми не е сигурна за датата на раждане, но смята, че е някъде по това време — в края на февруари или в началото на март 2012 г. Ние не разполагаме с медицинските документи. Давността във Вирджиния е две години заради реформата, свързана с исковете, но съм сигурен, че Вие го знаете. Моля, обадете ми се при първа възможност.
Като се включат парите за режийни, щедро отпуснати от Министерството на образованието, плюс хонорарите, които бяха прибрали за близо двата месеца адвокатска практика без лиценз, и се извадят разходите за нов компютър с принтер, нови дрехи, стари мебели и храна, балансът на „Апшоу, Паркър и Лейн“ показваше почти 52 000 долара. Тримата партньори бяха единодушни, че фирмата може да си позволи двупосочен самолетен билет до Чарлстън.