Марк купи билета на летище „Рейгън Интернешънъл“ и отлетя първо до Атланта, после до Чарлстън. Взе такси от летището до стария склад в центъра на града, който господин Мосбърг и съдружниците му бяха превърнали в прекрасна кантора с изглед към пристанището. Фоайето беше музей, посветен на героичните подвизи на асовете на съдебните процеси от фирмата. Стените бяха пълни с поставени в рамка статии от вестници, които разказваха за извоюваните победи и огромни обезщетения. В единия ъгъл беше изложен бойлер, който избухнал и убил няколко човека. До прозореца ловна пушка беше показана до рентгенова снимка на куршум в нечия глава. Автоматичен трион в единия край, косачка в другия.
След десетина минути в тази касапница Марк беше убеден, че няма безопасен уред.
Както кантората на Корбет, и тази на Мосбърг вонеше на лесно спечелени милиони и на феноменален успех.
Как някои адвокати съумяваха да забогатеят толкова? Къде се обърка правната кариера на Марк и изпадна от релсите?
Асистентка го посрещна и го поведе нагоре по стълбите до просторен кабинет, където Едуин Мосбърг стоеше прав пред висок прозорец, съзерцаваше пристанището и слушаше какво му говорят по телефона. Той се смръщи срещу Марк и му даде знак да седне на масивното кожено канапе. Кабинетът му беше по-голям от целия четвърти етаж, на който се криеха Марк и Тод в момента.
Най-сетне Мосбърг пъхна телефона в джоба си, протегна ръка и без да се усмихва, каза:
— Приятно ми е да се запознаем. Къде са медицинските документи?
Марк беше пристигнал с празни ръце, не носеше дори куфарче.
— Не ги нося. Трябва да поговорим.
— Пропуснали сте давността, нали?
— Да.
Мосбърг седна в другия край на ниската масичка и гневно се вторачи в него.
— Така и предположих. Какво каза вещото лице?
— Че стискаме лекарите за топките. Престъпна небрежност, пълна програма. И той не обърна внимание на датата, а Корбет го нарече шарлатанин. Давността е изтекла шест дни по-късно — два дни преди да се обадя за пръв път в кантората на Корбет.
— Джефри Корбет ли?
— Да. Познавате ли го?
— И още как. Той е чудесен адвокат. Значи чисто и просто изпуснахте два милиона долара.
— Така изглежда.
— За каква сума сте застраховани?
— Нямаме застраховка.
— Практикувате право без застраховка „Професионална отговорност“, така ли?
— Точно така. Освен това нямаме право на адвокатска практика.
Мосбърг си пое дълбоко дъх и издиша дрезгаво, почти като ръмжене.
Разпери ръце и подкани Марк:
— Просто ми разкажи всичко.
Марк му разказа историята за няма и десет минути. За трима добри приятели в лошо училище по право. За огромни задължения, свит пазар на труда, за Горди и моста, за ужаса от адвокатския изпит, за безумното изплащане на заемите, за налудничавата идея да обикалят наказателните съдилища и да събират клиенти, за приятната лудория с готината прокурорка, помогнала много на Бенсън, което пък довело до препоръката им пред Рамон. И ето докъде бяха стигнали.
— И си въобразявахте, че няма да ви пипнат, така ли? — попита Мосбърг.
— Не са ни пипнали. Сам го знаете, но защо да ви пука? Имате си предостатъчно дела. Имате повече пари, отколкото можете да похарчите. Далече сте от Вашингтон и всъщност не ви вредим на джоба.
— Като изключим това малко дело за лекарска небрежност.
— Така е. Оплескахме работата. Но да не забравяме, че вашата клиентка и моят клиент са протакали чак до края.
— Какво ще кажете на клиента си?
— Че няма проявена небрежност и толкова. Може би ще се откаже, а може би ще ни докара проблеми. Ще видим. Изглежда, и вие имате същия проблем.
— Не съвсем. Нямам подписан договор с Ейша. При делата за лекарска небрежност, синко, никога не подписвай договор с клиента, докато не си прегледал медицинската документация. Отбележи си и това до другите неща, които още не си научил.
— Благодаря. Какво ще й кажете?
— Не знам. Не съм мислил. Тя не е най-стабилният човек на света.
— Бихте могли да й кажете истината й да ме съдите от нейно име, но защо да си правите труда? Нямам пукната пара и каквато и да е присъдата, ще обявя несъстоятелност. Честно казано, дори да искате, няма да ме откриете във Вашингтон. И други ме търсят.
— Марк Апшоу истинското ти име ли е?
— Не.
— А Паркър и Лейн?
— Също фалшиви.
— Нищо чудно. Не открихме никакви данни за теб и фирмата ти в указателя на адвокатите във Вашингтон. Оставяш доста широка диря, синко.