— Обадихте ли се на някого там?
— Не мисля. Само една от помощничките ми се поразтърси.
— Ще съм ви признателен, ако не ровите повече. Казах ви истината.
— Е, позволи ми да обобщя. Прекъснали сте следването си в последния семестър, приели сте други имена и сте практикували адвокатската професия без правоспособност, вземали сте хонорарите си в брой, без да декларирате приходите, което също е нарушение, а сега съсипахте чудесно дело за лекарска небрежност, като лишихте своя клиент и моята клиентка от повече пари, отколкото някога ще видят през живота си. Да не забравяме и отказа да изплащате студентските си заеми. Пропуснах ли нещо?
— Едно-две неща може би.
— Разбира се. И какво да правя сега?
— Нищо. Затворете си очите. Не ми обръщайте внимание. Какво ще спечелите, ако съобщите за мен пред адвокатската колегия на Вашингтон?
— Ами, първо, ще е стъпка по посока на прочистването на професионалното ни съсловие. Имаме предостатъчно проблеми и без мошеници като вас да компрометират системата.
— Мога да възразя, че осигуряваме ценни услуги на клиентите си.
— На Рамон Тейпър ли?
— Не, не на него. На другите. Рамон е първият ни опит на минното поле в случаите, свързани с тежки телесни повреди, и, честно казано, ни е предостатъчен. Ще се придържаме към шофирането в нетрезво състояние и ще оставим катастрофите на специалистите от билбордовете.
— Радвам се да го чуя.
— Моля ви за една услуга, господин Мосбърг. Просто не ни закачайте. И бездруго ни е достатъчно трудно.
— Напусни кабинета ми — нареди Мосбърг и се изправи.
Марк завъртя очи и раменете му увиснаха. Промърмори едва чуто:
— Не го чувам за пръв път.
Мосбърг се приближи до вратата и рязко я отвори:
— Вън!
Марк излезе, без да го поглежда, и се запъти към стълбите.
Обратният му полет закъсня в Атланта и той се върна в апартамента почти в полунощ. Благодарение на закъснението вероятно не го простреляха или нещо подобно.
Към девет вечерта Рамон намери бар „Петлите“ и се настани на дългия бар. Тод забъркваше коктейли зад бара. Обичайните посетители след работа и пет-шест редовни клиенти гледаха баскетбол. Рамон си поръча водка с тоник и Тод му я поднесе с купичка с фъстъци.
— Познаваш ли този тип? — попита Рамон и показа на Тод визитката на Марк Апшоу от правна кантора „Апшоу, Паркър и Лейн“.
Адресът беше този, на който се намираха: Флорида Авеню № 1504.
Тод погледна визитката и поклати глава. Двамата с Марк бяха убедили другите бармани да се правят на ударени, ако някой започне да разпитва за тях, за фирмата или за кантората им. Засега схемата им издържаше на ударите.
— Той е адвокатът ми и на визитката му пише, че кантората е на този адрес — поясни Рамон, — обаче това е бар, нали? — Плетеше език, някои от думите му не бяха съвсем разбираеми.
Изведнъж Тод силно се заинтригува от клиента си и настоя да узнае повече.
— Може да е горе. Не знам какво има там, но няма да намерите адвокат, който да работи по това време.
— Този тип се крие от мен, ако ме разбираш. Звъня му от три дни, а той не вдига.
— Сигурно е зает. За какво дело става дума?
— За голямо.
Рамон затвори очи и кимна, а Тод осъзна, че човекът е по-пиян, отколкото бе допускал.
— Е, ако го срещна, какво да му предам? — попита Тод. — Защо го търсиш?
— Казвам се Рамон — отговори мъжът и едва повдигна глава. А още не беше докоснал питието си.
Тод пое дълбоко дъх и се отдалечи. Влезе в кухнята и изпрати есемес на Марк.
„Нашият клиент Рамон е тук. Не се появявай. Къде си?“
„На летището в Атланта. Има закъснение.“
„Обади му се и му пробутай нещо. Каквото и да е.“
„Добре.“
Тод се върна на бара и застана близо до Рамон, който не понечи да си извади телефона. И да му звънеше Марк, Рамон не вдигаше.
Все още с визитката в ръка, той махна на Тод да се приближи и попита:
— Нали това е Флорида Авеню? Къде е кантората?
— Не знам, господине.
— Според мен лъжеш — изтърси Рамон по-силно.
— Не, господине. Прав сте, това е Флорида Авеню, но не знам тук да има правна кантора.
Рамон заяви още по-силно:
— В колата си имам пистолет, така да знаеш. Ако не получа възмездие по един начин, ще го потърся по друг. Чат ли си?
Тод кимна на друг барман и пристъпи още по-близо до Рамон.
— Господине, ако ще заплашвате хората, нямам друг избор, освен да извикам полиция.
— Трябва да намеря този тип, ясно? Господин Апшоу, адвокат. Той пое случая ми, а подозирам, че се крие от мен. И да не си посмял да викаш полиция, чу ли?