Бар

— Защо си толкова любопитна?

— Такава съм си. Каза, че си следвал право в Синсинати. А Марк е следвал в Делауер. Проверих и на двете места — не са чували за вас. Зола твърди, че е завършила право в „Рътгърс“, но някак се е промушила между капките и не фигурира сред випускниците.

Хадли говореше със злобна многозначителна усмивка. Тод успя да продължи да се храни спокойно.

— Голяма си детективка, а?

— Нищо подобно. Не е моя работа. Просто ми се стори странно.

Тод се усмихна, но всъщност му се искаше да я шамароса и да изтрие усмивката от лицето й.

— Ами наемаме хора, ако ти омръзне прокурорската работа.

— Не съм сигурна, че ще вършим много работа в кантората. Имате кантора, нали? Знам, че имате адрес, но всеки може да си заплюе някоя улица и номер.

— Какво целиш?

— Нищо. Просто съм любопитна.

— Споделила ли си любопитството си с някой друг?

— Не. Едва ли някой друг е забелязал. Избрали сте идеалното място да практикувате със или без разрешително. Тук е зверилник и на никого не му пука. Но ще ви посъветвам нещо — не припарвайте до стария Уидърспун от Седмо отделение. Той е по-любопитен от повечето съдии.

— Благодаря. Трябва ли да избягваме още някой?

— Ами не. Само мен не избягвайте. Сега, като съм в час с малките ви хитринки, ще помагам с каквото мога.

— Цена нямаш.

— Всички така казват.

По обед Марк поднасяше питиета в бар „Петлите“. Тод влезе, записа се, че започва, сложи си официалната червена престилка и напълни няколко халби. При първа възможност дръпна настрана партньора си и заяви:

— Хюстън, имаме проблем.

— Само един ли?

— Снощи бях с госпожица Хадли.

— Палавник. А аз обикалях да я търся.

— Аз я намерих пръв. Тази сутрин на закуска си поговорихме. Тя е надушила измамата ни, знае, че нямаме право да практикуваме, проверила е в адвокатската колегия. Знае и къде не сме учили право.

— По дяволите.

— И аз така реагирах отначало. Тя обаче май ще се окаже готина — твърди, че не е казала на никого и обича тайните. Дори предложи да ни помага, когато може.

— Какво иска?

— Още от същото, струва ми се. С приятелката й наистина си падат по случайните връзки. И се надпреварват.

Марк успя да се засмее, но не защото му беше смешно.

— Дали са заети довечера?

— Обзалагам се, че са. С някои други.

— Мамка му! — изруга Марк и се отдалечи да приеме новата поръчка.

Тод бършеше бирени халби, когато Марк мина покрай него и процеди:

— Това ми се струва началото на края.

Късно в неделя вечерта Рамон Тейпър беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Откараха го в ареста, където пренощува в изтрезвителното. В понеделник сутринта дойде приятелката му да го види. Докато чакаше, се запозна с някой си Даръл Кромли, дружелюбен адвокат, който явно плуваше в свои води в чакалнята на ареста. Кромли за нула време уреди Рамон да бъде освободен срещу писмено поемане на задължение за плащане на гаранцията.

Извън ареста, докато Даръл им обясняваше какво предстои, Рамон му каза:

— Извинявай, човече, имам си адвокат, ама той се опитва да ме прекара.

— Адвокат за какво? — веднага атакува Даръл.

— За голямо дело във Вирджиния за лекарска небрежност. Бебето ми умря в болницата преди две години и аз наех този мошеник Марк Апшоу. Чувал ли си за него?

— Не, но тук е пълно с адвокати, на които не може да се има доверие.

— Тоя нищо не струва, от мен да го знаеш. Трябва да го уволня, но не мога да го намеря. Ти занимаваш ли се с лекарска небрежност?

— Една от специалностите ми. Разкажи ми за случая.

29

Два дни по-късно Марк седеше в съдебната зала на почитаемата Фиона Далримпъл и чакаше клиент, който щеше да се признае за виновен за кражба от магазин. Както обикновено, Марк се преструваше, че преглежда важен документ, а всъщност наблюдаваше адвокатите, които идваха и си отиваха, когато се обявяваше тяхното дело. Наистина тук беше като зверилник, в който маймуните твърдо държаха контрола. Някои от лицата му бяха познати, други не беше виждал преди и отново се удиви колко много адвокати са нужни, за да функционира системата. Реликва от миналото се появи с отвратителен костюм и огледа съдебната зала, както правят адвокатите, когато искат да бъдат забелязани. Старецът мина през преградата и размени няколко думи с помощник-прокурора, който се огледа, видя Марк и кимна.

Даръл Кромли се приближи и седна до Марк. Подаде му визитка и тихо каза:

— Аз съм Даръл Кромли, а ти си Марк Апшоу, нали?