Вече се познаваме и това надали е за добро, помисли си Марк.
— Точно така.
— Нае ме Рамон Тейпър. Да излезем навън да поговорим.
Марк погледна визитката. Даръл Кромли, телесни повреди. Прекрасно помнеше другата му визитка: Даръл Кромли, специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние. Даръл явно беше човек с многобройни дарования.
В коридора Даръл беше делови и съобщи на Марк страховитата новина:
— Фирмата ми е наета от господин Тейпър, който имаше лошия късмет да бъде заловен да шофира в нетрезво състояние.
Значи това е връзката. Кромли застина и се взря отблизо в Марк.
— Срещали ли сме се преди? Изглеждаш ми много познат.
— Не съм имал удоволствието. Тук има страшно много адвокати.
— Така е — съгласи се Даръл, но не съвсем убедено.
Измъкна някакви документи от очуканото си куфарче и ги подаде на Марк.
— Ето копие от договора ми с господин Тейпър и писмо, с което прекратява вашето представителство. През последните два дни проучвахме медицинския случай във Вирджиния и се оказа, че давността е изтекла. Знаехте това, нали?
— Разбира се. Прегледахме случая и се консултирахме с лекар. Той заяви, че няма лекарска небрежност. Оказа се задънена улица.
Марк усети как коленете му леко омекват и как сърцето му тупти лудешки.
— Е, със сигурност вече е задънена улица, защото е с изтекла давност. Вие заведохте ли дело по бързата процедура, за да влезете в срока за давност?
— Не, разбира се, няма престъпна небрежност. Делото е загуба на време.
Даръл поклати глава безсилно, като че ли си имаше работа с пълен глупак. На Марк му идваше да го фрасне, но размисли. Опитен адвокат като Кромли сигурно беше и голям скандалджия.
— Ще я видим тази работа — отсече Кромли като голям мъжага. — Най-напред искам да видя медицинската документация. Ще я дам за оценка на истински експерт и ако има дори намек за груба небрежност, спукана ти е работата, приятел.
— Беше задънена улица, Даръл.
— На твое място щях да предупредя застрахователите си.
— Значи ще съдиш друг адвокат?
— И още как, ако имам основание. И няма да ми е за пръв път.
— Не се и съмнявам.
— Изпрати ми документацията, ясно?
В този момент към тях се приближи уплашена млада жена и попита:
— Вие адвокати ли сте?
Марк беше парализиран и онемял. Даръл обаче тутакси се възползва и каза намръщено:
— Разбира се, какъв е проблемът?
Марк се отдръпна и ги остави да си вършат работата.
В бар „Петлите“ партньорите се сгушиха в едно сепаре, възможно най-отдалечено от посетителите късно следобед. Марк току-що им беше разказал за Кромли и всички бяха оклюмали.
— И сега какво? — попита Зола.
— Да допуснем най-лошото — каза Марк. — Най-вероятният сценарий е Кромли да прегледа медицинската документация, което мога да забавя с няколко дни, но няма да ни се размине, и после да я даде за мнение на друго вещо лице. Ако лекарската небрежност е толкова безспорна, колкото твърди Кунс, Кромли много скоро ще разбере, че Рамон и бившата му съпруга са провалили едно хубаво дело. И понеже не може да съди лекарите и болницата, ще погне нас. Ще заведе дело за десет милиона срещу малката ни фирма и нещата ще загрубеят. В даден момент, не може да се предскаже точно кога, ще ни разобличи. Ще провери в адвокатската колегия и ще научи истината. Те от своя страна ще уведомят съдилищата и ще започне разследване. Имената ни фигурират на десетки съдебни документи, така че много скоро ще навържат нещата.
— И ще бъде наказателно разследване, така ли? — попита Зола.
— Да, знаехме още от самото начало, че е престъпление да практикуваме като адвокати, без да имаме право. Не е сериозно престъпление, но въпреки това е.
— Но е престъпление, а не нарушение.
— Така е.
— Има и още нещо, Зола — каза Тод. — Канехме се да ти съобщим, но просто нямаше удобен случай.
— Изгарям от нетърпение. Хайде, казвайте.
Марк и Тод се спогледаха и Тод започна:
— Ами има една сладка прокурорка от Десето отделение, казва се Хадли Кейвинес. Марк се запознал с нея в един бар преди няколко седмици и преспали. Оказва се, че тя го прави често и обича разнообразието. Аз също се запознах с нея в съда и после се позабавлявахме. Два пъти. Сутринта, докато си хапвахме гевречета, тя ме осведоми, че е проучила малката ни фалшива фирма. Уверява ме, че не я засяга, че го намира за забавно, обича да пази тайна и така нататък, но в тази професия не можеш да имаш доверие на никого.
— Особено на адвокати измамници — каза Зола. — Нали се договорихме да ограничим контактите си с други хора?