Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“ изпрати следния имейл на Тод:
Драги г-н Аусеро,
От учебното Ви заведение ме информираха, че вече официално Ви смятат за прекъснал. Обадих се и ми казаха, че не сте посетили нито едно занятие този семестър, последния преди дипломирането си. Кой здравомислещ студент по право прекъсва през последния си семестър? След като не учите, мога само да допусна, че работите някъде, вероятно в бар. Каквато и да е работа, без официално да следвате някъде, налага или нуждата от съставяне на план за погасяване на заема, или, ако не бъде изготвен такъв — обявяване на неплатежоспособност. Последното, убеден съм, че знаете, означава съдебно дело срещу Вас, заведено от Министерството на образованието. Моля незабавно да се свържете с мен.
Последен транш: 32 500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195 000 долара.
Искрено Ваш,
Рекс Уагнър,
старши консултант по заемите
Докато Марк пишеше отговора си до Моргана Наш, Тод светкавично изпрати един до своя консултант.
Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,
Направо уцелихте в десетката с въпроса си за здравомислието. Напоследък в живота ми няма нищо здравомислещо, а само непреодолима планина от дългове. Добре, всичко свърши. Край. Прекъснах, защото мразя университета, мразя правото и така нататък. В момента печеля по 200 долара седмично в брой като барман. Да кажем, около 800 долара месечно, без данъците, защото още не съм попълнил тези формуляри. За да поддържам все някак разореното си съществуване, вероятно трябва да се съглася на план за погасяване на заема с вноска от около 200 долара месечно и начална дата след шест месеца. Знам, че ще включите и фактора „лихва“ възможно най-скоро и че тя ще достигне 5 процента годишно. Пет процента от 195 000 долара е около 9750 долара на година. Да закръглим на 10 000 долара лихва. При сегашната ми заплата мога да отделям около една четвърт от тази сума всяка година. След това Вашите шефове ще добавят лихва за просрочване върху раздутата главница и сумата ще нарасне с още 5 процента годишно. Сметките са малко смущаващи, но според моята таблица след десет години ще дължа почти 400 000 долара. И то без дребните скрити такси, допълнителни начисления и други незаконни щуротии, които ССП са уличени, че добавят щедро към студентските заеми. (Прочетох съдебните дела и, човече, адски ми се иска и аз да заведа едно. Вие и Вашата фирма трябва да се засрамите — да трупате скрити такси на гърба на студентите, които и бездруго са затънали в дългове.)
Е, склонен ли сте да приемете предложението ми за 200 долара месечно? С начална дата след шест месеца, разбира се.
Ваш приятел,
Тод Лусеро
Явно господин Уагнър работеше до късно, или, както си представяше Тод, седеше в креслото си по боксерки, гледаше порно и проверяваше имейлите си, защото отговори след броени минути:
Скъпи Toд,
Отговорът е „не“. Предложението Ви е нелепо. Трудно ми е да повярвам, че умен човек като Вас ще бърка коктейли през следващите десет години. Има много свободни работни места в областта на правото и не само там, така че, ако си размърдате задника, ще си намерите работа. И после ще си поговорим сериозно за връщането на заема.
Искрено Ваш,
Рекс Уагнър,
старши консултант по заемите
На което Тод незабавно отговори:
Скъпи СС Уагнър,
Супер! Оттеглям предложението си.
Т.Л.
Кореспонденцията на Зола беше малко по-професионална. Тилди Карвър от „Лоун Ейд“ й писа:
Скъпа Зола Мал,
Информираха ме, че сте прекъснали следването си по право. Това крайно решение създава няколко проблема, които трябва да обсъдим незабавно. Моля, обадете ми се или ми изпратете имейл при първа възможност.
Последен транш: 13 януари 2014 г.: 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 191 000 долара.
Тилди Карвър,
старши консултант по заемите
Зола беше полузаспала. Отговори следното:
Скъпа г-жо Карвър,
След самоубийството на моя приятел през януари не е възможно да продължа обучението си. Затова реших да прекъсна и евентуално да се върна на лекции след около година. Ще се свържа с Вас по-късно.