Мосбърг не искаше да подава официално оплакване — заяви, че няма време да се занимава с глупости, а просто искал да уведоми асоциацията за проблема. Изпрати копие от визитката на Апшоу с името на фирмата му, адреса на Флорида Авеню и телефонния номер. Госпожа Санчес му благодари за отделеното време.
Историята ставаше още по-интересна поради факта, че това беше второто телефонно обаждане по повод на „Апшоу, Паркър и Лейн“. Миналата седмица Франк Джеперсън, местен адвокат, който се занимаваше с обезщетения при катастрофи, неофициално я информира, че Зола Паркър се опитала да му открадне клиент в болнично кафене. Госпожа Санчес познаваше Джеперсън от предишни две негови оплаквания за подобно неетично поведение. Джеперсън й изпрати копие от визитната картичка на Зола Паркър.
Седнала на бюрото си, госпожа Санчес сравни копията от двете визитки. Същата фирма, същият адрес, различни телефонни номера. След бърз преглед на регистъра на колегията установи, че нито Марк Апшоу, нито Зола Паркър са нейни членове. Тя повика свой служител, Чап Гронски, който официално се водеше дисциплинарен помощник-съветник, и му даде двете копия от визитните картички. Час по-късно Гронски се върна с нови данни.
— Проверих графиците на наказателните дела и намерих четиринайсет, в които като адвокат е вписан Марк Апшоу. Нищо за Зола Паркър. Има и един Тод Лейн, който е активен през последните три месеца — неговото име открих в седемнайсет дела. Сигурно има и още. Странното е, че не намирам нищо преди януари тази година.
— Изглежда, е нова фирма в града — каза тя. — Точно каквото ни трябва.
— Да отворя ли досие? — попита Гронски.
— Още не. Няма официално оплакване. Кога трябва отново да се явят в съда?
Гронски разлисти някакви разпечатки.
— Апшоу има изслушване за присъда за шофиране в нетрезво състояние в Шестнайсето отделение в десет сутринта.
— Отиди и хвърли едно око. Поговори си с Апшоу, да видим какво ще каже.
В десет на следващата сутрин Чап Гронски седеше в съдебната зала и наблюдаваше парада. След третото признание за вина и издаване на присъда съдебният секретар извика Джереми Планкмор. Млад мъж се изправи напрегнато на последния ред, озърна се за помощ и неуверено пристъпи на пътеката. Докато се приближаваше към съдийското място сам, съдия Канту го попита:
— Вие ли сте господин Планкмор?
— Да, господине.
— Тук пише, че адвокатът ви е Марк Апшоу. Не го виждам в залата.
— И аз не го виждам, господин съдия. От три дни му звъня, но не си вдига телефона.
Съдия Канту погледна надолу към секретарката, която вдигна рамене, сякаш нищо не знаеше. Погледна и към помощник-прокурора, който също вдигна рамене.
— Много добре, отдръпнете се, господин Планкмор, ще се занимая с делото ви по-късно. Да видим дали ще успеем да се свържем с господин Апшоу по телефона. Не бива да обърква графика си така.
Планкмор седна този път на предния ред, уплашен и объркан. Друг адвокат се приближи към него, надушил жертва.
Гронски докладва на госпожа Санчес. Решиха да изчакат два дни до датата на следващото явяване на господин Лейн в съда.
Джереми Планкмор си науми да поразрови по-надълбоко. Взе свой приятел за подкрепление, изчака до по-късно следобед и посети адреса от визитката на адвоката. Апшоу му беше поискал хонорар от хиляда долара, осемстотин от които беше платил в брой. Остатъкът беше в джоба му, но не възнамеряваше да ги дава на адвоката си. Всъщност щеше да поиска сметка на господин Апшоу и да настоява да му върне парите. На адреса на Флорида Авеню не намери адвокатска кантора. В бар „Петлите“ той и приятелят му си купиха бира и пофлиртуваха с барманката, млада жена с многобройни татуировки, която се казваше Пами. Тя не беше разговорлива, особено когато Джереми започна да разпитва за Марк Апшоу и за правната кантора в сградата. Твърдеше, че не знае нищо, и въпросите му видимо я подразниха. Джереми остана с впечатлението, че Пами увърта, затова написа името и телефонния си номер на гърба на хартиена салфетка. Подаде й я и каза:
— Ако се натъкнеш на Марк Апшоу, предай му да ми се обади. Иначе ще го докладвам на адвокатската колегия.
— Вече ви казах, че не го познавам — отговори Пами.
— Да бе, но ако случайно го видиш.
Джереми и приятелят му си тръгнаха от бара.
Надушил джакпота, Даръл Кромли се задейства светкавично. Плати три хиляди и петстотин долара на пенсиониран лекар за „експедитивно становище“ относно медицинската документация на Рамон. Заключението на експерта, написано много по-безцеремонно от това на д-р Кунс, гласеше, че „действията на болничния персонал и на дежурните лекари са много под нивото на приемливите стандарти за медицински грижи и представляват груба небрежност“.