Даръл грабна резюмето от две страници, прикрепи го към своето съдебно дело от две страници и го заведе от името на клиента си Рамон Р. Тейпър срещу адвокат Марк Апшоу и неговата фирма пред съда на окръг Колумбия. Същината на делото беше от ясна по-ясна: адвокат Апшоу беше забавил безспорно дело за лекарска небрежност и беше допуснал да изтече давността му, с което беше унищожил всякакъв шанс за компенсация от страна на лекарите или на болницата. Рамон настояваше за обезщетение за действителни и наказателни вреди, възлизащо на двайсет и пет милиона долара.
Даръл изпрати копие от съдебното дело на адреса на бар „Петлите“ и плати сто долара на разносвач на призовки, за да връчи призовката лично на господин Апшоу, както изискваше законът. В бара обаче разносвачът се беше затруднил с намирането на фирмата. Допуснал беше, че се намира някъде над бара — преброи поне три етажа, — но единствената видима врата се оказа заключена.
В бара поразпита и управителят му каза, че в сградата няма такава правна кантора. Никой не знаеше нищо за Марк Апшоу. Разносвачът се опита да остави призовката при управителя, но той разпалено отказа да я вземе. През следващите три дни разносвачът се мъчеше да намери или адвокатската фирма, или Марк Апшоу, но без успех.
На Даръл Кромли изобщо не му хрумна да провери в адвокатската колегия дали Марк Апшоу е неин член.
Фирмата възприе стратегия на мобилност. Партньорите излизаха от сградата всяка сутрин и обикаляха града, кафенетата, библиотеките и книжарниците, откритите заведения — ходеха навсякъде, където можеха да извадят лаптопите си и да преглеждат указателя за още клиенти. Страничен наблюдател би се учудил над какво работят тримата толкова усърдно, какво обсъждат тихо помежду си, какви имена и адреси предлагат, докато мобилните им телефони вибрират в приглушен хор от неприети повиквания. Тримата определено бяха много търсени, но рядко вдигаха телефоните си. Всичко това би било необяснимо за страничния наблюдател, но такъв всъщност нямаше.
Тод беше зад бара късно една нощ и почистваше, след като и последните клиенти платиха бирите си и си тръгнаха. Мейнард, който рядко идваше в бар „Петлите“, се показа от кухнята и попита:
— Къде е Марк?
— Горе.
— Кажи му да слезе. Трябва да поговорим.
Тод тутакси усети, че това вещае проблеми. Звънна на Марк, който беше два етажа над него в офиса на фирмата и заедно със Зола издирваше от указателя имена, които да добавят към колективния си иск. След броени минути Марк слезе в бара. Последваха Мейнард до едно празно сепаре. Шефът им беше начумерен, в отвратително настроение и искаше отговори.
Мейнард подхвърли визитката на масата и попита:
— Да сте чували за някой си Чапман Гронски? Викат му Чап.
Марк взе визитката и му призля.
— Кой е той? — попита Тод.
— Служител от адвокатската колегия. Вече два пъти идва да ви търси. Господин Марк Апшоу, господин Тод Лейн. Не познавам такива хора. Познавам Марк Фрейзиър и Тод Лусеро. Е, какво става, по дяволите?
И двамата не знаеха какво да кажат, затова Мейнард продължи. Подхвърли на масата салфетка и каза:
— Някой си Джереми Планкмор оставил това вчера, казал, че е клиент и търси адвоката си, господин Марк Апшоу. — Той подхвърли още една визитка на масата. — А този тип идва вече три пъти, дребничък, казва се Джери Колман. Иска да връчи призовка от някакъв адвокат, тръгнал да търси вас и фирмата ви. — Още една визитка падна на масата. — А това е от един баща, който твърди, че синът му наел теб, Тод, да водиш делото му. Според човека не си се явил в съда.
Мейнард се вторачи в тях и зачака. Накрая Марк заяви:
— Ами дълга история, но малко сме загазили.
— Не можем да работим тук повече, Мейнард — намеси се Тод. — Налага се да изчезнем.
— Напълно си прав и аз ще ви помогна. Уволнени сте. Не мога да допусна тези хора да тормозят барманите. И бездруго им е писнало да ви прикриват. Току-виж, и ченгетата се домъкнали да разпитват, а да не ви казвам колко ме напрягат. Не знам какви ги вършите, но купонът тук приключи. Да ви няма.
— Разбирам — увери го Тод.
— Може ли да задържим помещенията горе за един месец? — попита Марк. — Трябва ни малко време да си приключим нещата.
— Какви неща? Въртите фалшива правна кантора и вече половината град ви издирва. Какви ги вършите?