— И не взема лекарства? — попита Тод.
— Явно не, поне не от аптеката. Подозирам, че се самолекува.
Спогледаха се, всеки чакаше другият да направи първата стъпка. Накрая Марк каза:
— Да вървим.
Тримата прекосиха коридора и Марк почука на вратата.
— Горди, Марк е. Тук съм с Тод и Зола, искаме да поговорим.
Мълчание. Едва доловимо откъм стаята се чуваше Спрингстийн. Марк почука отново и повтори думите си. Музиката секна. Някой ритна и събори стол или табуретка. Отново тишина, после бравата щракна. След няколко секунди Марк отвори вратата.
Горди стърчеше насред тясната стая само по стари спортни гащета на „Редскинс“, които приятелите му бяха виждали стотици пъти. Беше се вторачил в стената и не им обърна внимание, когато влязоха. В кухненския бокс отляво цареше пълен безпорядък, празни бирени кутийки и шишета от алкохол бяха струпани в мивката и пръснати по плотовете. По пода се въргаляха картонени чаши, мръсни салфетки и опаковки от сандвичи. Малката маса за хранене от дясната им страна беше цялата в листове, струпани на високи безредни купчини около лаптопа и принтера. Подът под масата беше отрупан с вестници, папки и захвърлени статии от списания. Канапето, телевизорът, креслото и ниската масичка бяха изтикани плътно в единия ъгъл, сякаш в опит да се разчисти цялата стена.
Тя представляваше лабиринт от картони и десетки листове хартия, подредени по някаква налудничава логика и закрепени с цветни габърчета или с тиксо. С черни, сини и червени маркери Горди се беше заел да подрежда огромен корпоративен пъзел, грандиозен заговор, като нишките водеха до зловещите лица на хората най-отгоре.
Самият той, изглежда, се взираше в лицата. Беше блед и изпит, видимо много отслабнал, а Марк и Тод не бяха забелязали подобно нещо две седмици по-рано по време на последните изпити. Приятелят им обичаше да спортува и често ходеше във фитнеса, но оформените мускули вече ги нямаше. Гъстата му руса коса, повод за огромна суета от негова страна, не беше мита от седмици и беше станала на клечки. Тримата огледаха него и състоянието на апартамента му и незабавно заключиха, че приятелят им е мръднал. Пред тях стоеше маниакален художник, който налудничаво и уединено работеше над огромно платно.
— Защо сте дошли? — попита Горди, извърна се и ги изгледа гневно.
Очите му бяха хлътнали, бузите се бяха вдлъбнали, брадата му беше на една седмица.
— Трябва да поговорим — каза Майк.
— Да, така е — съгласи се Горди, — обаче ще говоря аз, защото имам да ви казвам много неща. Разплетох цялата история. Спипах негодниците и сега трябва да действаме бързо.
Тод се обади колебливо:
— Добре, Горди, дойдохме да те изслушаме. Какво става?
Горди посочи канапето и спокойно каза:
— Заповядайте, седнете.
— Предпочитам да остана прав, ако нямаш нищо против, Горди — каза Майк.
— Имам! — сопна се приятелят му. — Имам против. Правете, каквото казвам, и всичко ще бъде наред. Хайде, сядайте.
Зъбеше им се, внезапно разярен, и изглеждаше готов да фрасне някого. Нито Тод, нито Марк щяха да издържат и десет секунди в юмручен бой с Горди. Бяха присъствали на две такива сбивания по време на следването си и двете — бързи схватки в някой бар, в края на които прав оставаше само Горди.
Тод и Зола седнаха на канапето, а Марк си дръпна стола до кухненския плот. Невярващо се вторачиха в стената. Беше лабиринт от диаграми със стрелки във всички посоки, които свързваха десетки компании, фирми, имена и цифри. Горди се приближи към масата, където имаше полупразна бутилка текила от седемстотин и петдесет милилитра. Наля си в своята любима чаша за кафе и отпи, все едно е чай.
— Много си отслабнал, Горди — подметна Марк.
— Не съм забелязал. Пак ще напълнея. Не сме се събрали да обсъждаме теглото ми. — С чаша в ръка и явно без никакво намерение да предложи на приятелите си питие, Горди се приближи към стената и посочи снимката най-горе. — Това е Върховният сатана. Казва се Хайндс Ракли, адвокат от Уолстрийт, впоследствие започнал да се занимава с инвестиционни измами Състоянието му е едва четири милиарда, недостатъчно в наше време нещастникът да намери място във „Форбс“. Маловажен милиардер, ама има всичко: огромно жилище на Пето Авеню с изглед към парка, грамадно имение в Хамптънс, яхта, два частни самолета, съпруга кукла, обичайните неща. Завършил право в Харвард, после работил няколко години в голяма фирма. Не се вписал там, затова започнал самостоятелна практика със свои приятели, осъществил няколко сливания и сега е или собственик, или държи контрола на четири адвокатски кантори. И той като повечето милиардери е много срамежлив и предпочита уединението. Действа зад прикритието на много различни фирми. Издирил съм само няколко, но научих достатъчно.