Двамата с Паркс се бяхме надвесили над конзолата с уредите, но прашенето връхлиташе на оглушителни вълни.
— За Проктър ли говорят?
— Така изглежда — отвърнах аз.
Паркс знаеше за него; Ферис го беше изпращал да претърси апартамента му за подслушвателни устройства на следващия ден, след като той се омете оттам. Не се изненадах, че са решили да го отстранят. Последния път, когато разговарях с него, той изглеждаше опасно близко до ръба, психическата му устойчивост беше разклатена от кокаин и сублиминални внушения и сигурно вече е готов да рухне.
„… Ти ме доведе на яхтата като любовница, Баптист, а не като слугиня. Искам да поспя, ако обичаш… След това… иначе…“
Осем. Часът е осем вечерта.
В девет Паркс ми показа как да регулирам звука и селекторите, за да записвам всичко, идващо по отделните канали, и отиде в кухнята да приготви сандвичи с яйца и кафе.
Към полунощ се почувствах по-силен и смених Паркс, за да дремне един час. Потокът от сигнали вече съвсем изтъня, съдържаше главно лични разговори и откъслечен говор откъм мостика.
Спах от два до шест и после прослушах единствената лента, която Паркс каза, че може да ме интересува, но тя нямаше нищо общо с проекта и само веднъж се споменаваше среща, без да се посочва някакво определено време.
„… При това положение те упълномощавам изцяло да уредиш прехвърлянето. Ако искат да оспорят офертата ни за три и половина милиарда щатски долара, готов съм да изслушам контрапредложение, но долната граница не бива да пада под три милиарда и четвърт. Извикал съм Винер да дойде днес, за да чуя мнението му…“
На сутринта:
— Изглежда, не е много добре — каза Паркс.
Страшно ми се иска хората да не казват само очевидното. Разбира се, че не беше много добре, майка му стара, при положение че ни остават два часа — два часа, докато тези проклети батерии се изтощят. Да не си мисли, че не ми е ясно положението? Онези противни зверове връхлитаха към мен с широко отворени челюсти и вселяваха в мен страх от Бога, а какво постигнахме накрая? Нищо, което си струва да занеса на Ферис.
Единадесет.
Часът е единадесет.
Почти всичко беше без стойност. Разговори за устройство на корпорации и агресивна търговска политика, откъси от телевизионни беседи и неприлични историйки под палубата, идиотски ритъм на хевиметъл, покачването и падането на индекса Дау Джонс по финансовите емисии, дълги дискусии по въпроса разумно ли е или напротив, да бъде попитан Ватиканът желае ли ограничено участие с цел да убеди южноамериканските държави да приемат предложеното им статукво без излишни бунтове.
Нищо не можех да използувам — не се споменаваха цели, никакви намерения за незаконни действия, никакви материали за опорочаване на предстоящите избори, нищо за Матийсън Джъд, нищо за московската връзка, нищо, нищо, нищо!
Дванадесет по обяд.
Петнадесет минути по-късно Паркс каза:
— Първата започва да заглъхва. — Човъркаше един потенциометър и наблюдаваше индикатора.
— Батериите ли?
— Да.
— Не можеш ли да я усилиш?
— Едновременно с това ще се усилят и всички вредни шумове.
Затворих очи, за да спра ярката светлина, проникваща през щорите. Ръката ми бе започнала да пулсира. Спомних си, че Ким ми каза да сменя превръзката след дванадесет часа. Даде ми и някакви антибиотици, но не ги пих, защото исках главата ми да е бистра.
„… Или обратното. Испания, разбира се, трябва да бъде поканена.“
Двадесет минути след пладне започна да заглъхва следващият предавател и се загуби.
Рапани.
Превръщаха се в обикновени рапани, залепени за корпуса на моторната яхта „Контеса“, около която в проникващата под водата светлина блещукаха ята малки рибки, а веригата на котвата висеше като гердан от черни перли.
„… Нека да ви посоча по-особените моменти, за да ги разгледаме в подробности по-късно. Главният агент естествено е Гордън Шафер…“
Това бе гласът на Апостолос Симитис.
„… Убедихме сенатора Джъд, че Шафер е повече от подходящ да заеме поста на негов първи съветник в Белия дом. Задачата на Шафер ще бъде да монтира радиопредавателите в самия Овален кабинет, за да поставим президента Джъд под непрекъснатото влияние на нашите директиви…“
— Паркс, задръж това! Не го изпускай.
— Ако свършат батериите, нищо не може…
— Добре, добре.