— Тогава е бил Проктър. Монк каза, че е възможно да е завербуван.
— От кого? — Ферис хвърли чифт нови чорапи върху леглото. — Защо нищо не правят както трябва? Погледни това — кафяво като кучешко лайно.
Вече беше разопаковал наполовина багажа си. Не разговаряхме много в таксито въпреки прикритието на музиката. Ферис е педант по отношение на сигурността си.
— Не знам. Всеки би могъл да го завербува, особено тук.
Отново ме погледна, държеше лъсната до блясък черна обувка.
— Тук?
— Не е задължително да бъде политически субект. Тук има хора, печелещи по милион долара седмично от внос на кокаин от юг. Добър информатор, разполагащ със свързочната техника на Проктър, би могъл да следи доста ефективно бреговата охрана на САЩ и да натрупа куп пари.
— Разбирам. Погледни как са лъснати тези скапани обувки. За Лоумън ли ме мислят? — Говореше тихо, с доста съскане, като сменяваща кожата си змия. Не бих искал да съм на мястото на онзи от паспортния отдел, който е приготвял багажа му. — Добре, познаваш Проктър отблизо. Затова са те изпратили тук. Може ли да се очаква от него да провали кариерата си заради големите пари?
— Не мога да преценя. — Станах и започнах да се разхождам наоколо, но по-далеч от пердетата — в стаята би трябвало да бъде само единият от нас. — Променил се е. Променил се е много.
— Наистина ли? — Той занесе черна кожена тоалетна чантичка в банята и се върна, като приглаждаше с пръсти тънката си сламеноруса коса. — Тогава кой е изпращал истинските материали?
— Вероятно Чейни. Той…
— Твърдиш ли, че е завербуван?
— Тук съм от двадесет и четири часа и разговарях с Проктър от десет до единадесет тази вечер или нещо такова. Не мога да ти дам преосмислена информация.
— Не го и очаквам. Първо трябва да се запознаем с обстановката. — Той постави една четка за дрехи марка „Кент“ върху тоалетното шкафче, като я нагласи под точно определен ъгъл. В моята стая в хотела не бяха преместили нищо по мебелите, но не са забелязали примерно, че второто чекмедже отгоре надолу е оставено отворено с половин сантиметър.
— Къде ще ме настаниш? — попитах Ферис.
— Хотел „Кедрова гора“, недалеч от летището.
— Това резервната квартира ли е?
— Господи — каза той, — очакваш ли, че ще направя такова нещо?
— Извинявай. — Не мислех достатъчно бързо.
Резервната квартира вероятно е резервирана от Чейни или самия Проктър и препоръчана на Паспортния отдел за ползване. Тази нощ тя би могла да бъде клопка, да е заредена с микрофони или и двете неща заедно.
— Нощувал съм в „Кедрова гора“ — каза Ферис. — Малък е, чист и уединен, нищо че е близо до летището. Леснодостъпен, лесно се излиза и можеш да огледаш обстановката. Освен това е евтин, така че и Моли ще бъде доволна.
Хвърли риза на зелени райета в едно чекмедже. Моли е онази кисела стара кучка в счетоводството.
— Някакви подробности? — запитах Ферис.
— Още не знаем. — Затвори ципа на празната чанта и я пусна върху един стол. — Слушай, късно е и затова ще ти опиша в основни линии ситуацията така, както изглежда сега, но имай предвид следното: ключовата личност е Проктър. — Той приседна в края на леглото и облегна лакти на коленете си. — Цялостната картина е много широка и все още неясна. Само трима души са виждали извлечението, което представлява резюме на сигнали, получавани в продължение на седмици, данни от информаторите и частни разговори, подложени на компютърен анализ и оценка. Само трима. Аз не съм единият от тях. Ето защо моята работа ще бъде да те запознавам с подбрана част от онова, което ми дава Лондон. Твоето положение е следното: действията ти трябва да ни осигурят нужния подход, за да можем да вкараме в действие „Баракуда“. Това е кодовото название на мисията, както вероятно знаеш, понеже Холмс несъмнено ти е казал. — Той прокара пръсти през косата си. — Значи Проктър е ключът, както и достъпът — такава е информацията, с която ми беше дадено да работя, и нея мога да ти предам изцяло. Недей да мислиш Проктър за евентуално презавербуван или дезертирал информатор, който вероятно е изпращал неверни сведения в Лондон в продължение на неизвестен период — или, бих казал, не го считай само за такъв. Той е повече. Той е много повече.
Това беше инструктаж. Все още не бе ме разпитал за срещата ми с Проктър и това щеше да е следващата му стъпка, но не непременно тази вечер.
— Въпрос — казах аз. — Има ли нещо общо „Баракуда“ е американските избори?
Стори ми се, че това малко го притесни, но не знаех защо. Вероятно съм се докоснал до част от информацията, за която е бил инструктиран да не споделя с мен.
— Косвено да — отвърна след минута.