Задачата им също е да открият има ли из района противникови куки, влизат ли в хотела, излизат ли, мотаят ли се наоколо. Приемете го като ирония на съдбата, ако щете, че първото нещо, което съм искал в началото на всяко ново шоу, е то да бъде режисирано от Ферис, а ето че сега той ме бе блокирал с огромните си подкрепления и не бих могъл да мръдна, без да поздравя парада.
— Влезте.
— Грийнспан — представи се той с меко ръкостискане. Имаше вежди като на Чарли Чаплин. Пусна чантата си на леглото и ме огледа от горе до долу. — Боли ли ви нещо?
— Малко съм изгорял от слънцето.
— Не се изненадвам. Запалил се е бензин, нали?
— Нещо подобно. Вие от консулството ли сте?
— Грижа се за персонала им. Ще ви помоля да си свалите ризата.
Това е основно правило: не можеш да откажеш медицински преглед, след като си преживял някаква травматизираща случка, иначе не бих му разрешил да се качи тук, защото нямах настроение да кашлям и да казвам „ааа“ при положение, че имаше толкова много неща за обмисляне, толкова въпросителни. Например, тя ли ми подготви тези изстрели?
— Дишайте дълбоко. Още веднъж. Усещате ли, че изпълвате дробовете си докрай?
— Да.
— Добре, имали сте късмет с предпазния колан. Виждал съм такива остеохондрити по хрущялите около гръдната кост, че няма да повярвате. Сигурно сте поели част от удара с дясната ръка, макар че няма натъртване. Попадал съм на хора, при които коланът се е врязвал до средата на гръдния кош. Гледали ли сте „Дъгата“?
— Какво?
— Един филм. Трябва да го гледате. Тук боли ли?
— Не.
Яхтата се беше прибрала в пристанището успоредно с нас и ме бяха обстрелвали от нея, а може би са се приближили с кола или са влезли в една от сградите около кея и са изкачили не повече от два етажа, защото първият изстрел бе влетял през задното стъкло и се заби в спидометъра под ъгъл, не по-голям от петнадесет градуса спрямо хоризонтала. Те…
— Наклонете главата… леко. Сега в тази посока. Добре ли се чувствате?
— Не се получи камшичен ефект. — Бях подпрял главата си на облегалката, преди колата да се блъсне във вътрешната стена на бараката и да отскочи назад. „Приятели ли са ти?“ Онези с биноклите. Приятели, но може би нейни. Обаче, ако…
— Вижте, ще ви дам гел „Алое Вера“ за изгарянията и малко прополис. Донесъл съм ги, понеже ми разказаха в общи линии какво се е случило. — Той затършува в чантата.
Слънцето се снижаваше над океана и оцветяваше стената в червено. Ще се наложи да чакам, докато се стъмни, преди да изляза.
— От прополиса слагайте съвсем по малко — много е леплив. Сигурен ли сте, че нямате никакви болки?
— Не ме боли. — Само умирам от нетърпение да изясня тази история.
— Явно поддържате доста добра форма. Ще ви оставя малко дифенилаланин — 500 милиграма. Вземайте по две таблетки петнадесет или тридесет минути преди ядене, като не надвишавате общо шест дневно — обяснено е на етикета. Искам…
— Никакви лекарства.
— Това не е лекарство, а аминокиселина — не е токсична, не дава странични ефекти. Ако искахте аспирин, антибиотици и подобни конски фъшкии, по-добре да бяхте потърсили някой друг. Сработва се с Л-фенилаланина и стимулира нервните пътища, както и с естествената болкоуспокояваща система на организма. — Затвори чантата, меко ръкостискане. — Нейно величество си взема хапчето — така ли се изразявате във вашите среди? На леглото съм оставил два телефонни номера, вторият е за подвижния ми радиотелефон. Обаждайте ми се по което и да е време — в полунощ, три сутринта, когато имате нужда от мен. Може да се очаква закъснял шок през нощта, когато захарната концентрация е ниска. Ще ми се обадите, нали?
Казах, че ще се обадя.
Вече на вратата:
— И отидете да гледате „Дъга“. Намерете време, повярвайте ми.
Минута след като си отиде, телефонът иззвъня, но го оставих да дрънка, докато спре. Сигурно е бил Ферис. Искал е да се срещнем, за да докладвам, само че аз не бях готов. Твърде много информация се бе събрала и исках първо да си направя собствен анализ.
Проснах се на леглото със затворени очи, но мускулите не се отпускаха и не можех да съсредоточа мислите си, понеже няма извинение, няма приемливо извинение за отлагане на доклад пред оперативния ти ръководител по което и да е време в хода на мисията.