— Малката сценка в Ню Хемпшир истинска ли е била? — попитах аз.
Тя наведе очи:
— В този бизнес истината е такава, каквато я направиш. Това е единственият начин да останеш в играта. Кой още беше там онази вечер?
— С Проктър ли?
— Да.
— Негова позната. Тъкмо си тръгваше.
— Жена. — Това не беше въпрос.
— Да, стори ми се, че са се карали. — Това пък беше малък жест от моя страна.
— Тя не знае ли къде е отишъл?
— Не съм я питал. Не знам къде живее.
Телохранителят стана рязко и отпрати две жени. Когато слушаш говор от разстояние, гласните звуци се чуват повече от съгласните. Още с влизането ни чух възклицания от няколко маси, а сега се долови „ау-о-ах“ откъм една от жените, придружено с разочаровано хленчене.
Телохранителят пак седна.
— Захар?
— Не.
— Много искам — каза тя, без да ме поглежда — да открия Джордж Проктър.
— Аз също. Може би ще успеем да си помогнем взаимно. Ако желаете да ми кажете местата, където ходи най-често, мога да ги проверя. — Тази възможност не беше съвсем нищожна.
Проктър е първокласен агент и знае как да се покрие, без да остави следи, но вероятно работи като част от някаква групировка или дори цяла разузнавателна мрежа и е необходимо да поддържа контакти. Точно по този начин бих могъл да го открия: като уловя някой случаен сигнал, като се прикача към някоя жичка или засека куриерска линия и тръгна по следите им.
Сигурен бях в едно нещо: подценяването на Проктър може да се окаже фатално. Преди три дни, когато ме инструктираше в Насау, Монк каза: „Има връзка с предстоящите избори в Щатите, в които, разбира се, сенаторът Матийсън Джъд е активно ангажиран. Свързано е също така и с баланса на силите между Изтока и Запада — такъв, какъвто е понастоящем, а той е много крехък. Да си призная направо — ако се окаже, че нещата са стигнали толкова далече, колкото започваме да предполагаме, ще ми бъде трудно да спя спокойно в леглото си.“
Проктър работи за руснаците и нищо чудно да е в самия център на вражеската мрежа, в центъра на организацията, нахвърлила се върху мен в мига, когато усетиха, че представлявам заплаха — още щом телефонирах на Проктър, за да му кажа, че искам да го видя. Бяха претърсили стаята ми, следяха ме по улиците, стреляха по мен и проникнаха в мозъка ми само за броени часове след пристигането ми в Маями. За които и да работи Проктър сега, сигурно е, че са голяма организация, вероятно международна, многонационална дори, а той играе основна роля.
— Мога да ви посоча — започна Ерика Кембридж — местата, които посещава обикновено, но се съмнявам, че ще го намерите там.
— Може да попаднем на следи. Това ни стига.
— Мисля, че трябва да ви кажа… — поколеба се за момент, но реши да продължи, — … трябва да ви кажа, че причините да търся този човек не са… лични.
Отново гледаше надолу доста продължително.
— Сигурна ли сте?
— Да, нищо че ви попитах… — Не довърши.
Нищо че ме е попитала за жената.
— Ако не са лични, тогава политически ли са?
— В Съединените американски щати десет дни преди президентските избори дори начинът, по който едно куче си пощи бълхите, е свързан с политиката. Но при Джордж Проктър… — отново колебание, — … има нещо повече от политиката. Става нещо, което… — Този път спря и очите й станаха предпазливи. — Господин Кийс, ако правилно съм разбрала името ви, нямам и най-малка представа кой сте и какво правите в студиото на „Нюзбрейк“.
— Търся Джордж Проктър.
— Сигурно, но преди минута казахте „може да открием следите му“.
— С моята организация.
— Няма да се разберем, господин Кийс — сега очите й гледаха твърдо, — освен ако не желаете да посочите имена.
— Може да го направя по-късно. Не сега.
Главата й се обърна към телохранителя, после пак към мен:
— Скоро трябва да си тръгвам, господин Кийс. Идвам тук понякога, нали разбирате, за отпускане, за да бъда сама.
Не станах.
— Няма да го намерите сама.
— А вие?
— Не веднага. Не след ден или два, но ще го намерим.
— Тогава защо дойдохте при мен?
— Защото може би ще ни помогнете да го намерим по-бързо. Ако обединим информацията си, ще съкратим времето. Предпочитаме да не чакаме два дни, но едва ли ще е повече от това. На вас ще ви е нужно повече време и може да закъснеете твърде много.