Гледаше надолу, обикаляше с върха на пръста си по ръба на малката чашка от еспресото, дишането й се учестяваше, гърдите й се повдигаха и снишаваха под бляскавата бяла коприна. В нея имаше напрежение, което наполовина долавях със сетивата си, наполовина усещах през пространството над малката кръгла масичка между нас — някакво излъчване от душата й, от нервната система.
После вдигна очи и забелязах лек страх.
— Само два дни?
— Не повече.
— Какво ще правите, когато го намерите?
— Ще го изведем от страната много бързо.
Гледаше ме настойчиво, страхът не си отиваше:
— За мен е… важно да го видя преди това.
— Не можем да допуснем това.
Погледна безпомощно встрани. Аз изчаквах.
— Здравей, Ерика!
Една жена махаше с ръка, телохранителят бе станал на крака и се обърна в очакване на нареждане, а Кембридж му отвърна с кратко леко поклащане на главата.
Не беше необходимо, но все пак сложих три банкноти по един долар върху сметката — заради жеста.
— Много полезно ще бъде за вас — каза Кембридж и се наведе по-наблизо, — ако ми разрешите да го видя, преди да замине. Разполагам със страшно много информация за него.
— В такъв случай дайте ми я сега и ще го видите, преди да замине. Гарантирам ви. Съжалявам, но повече не мога да направя. — Станах и си закопчах сакото.
— Господин Кийс, тази ваша „организация“ британското правителство ли е?
— Струваше ми се, че е съвсем ясно. Проктър е британски гражданин. Вижте, свържете се утре с мен, ако искате… макар че не е лесно да ме намерите. Ние…
— Мога ли да видя някаква легитимация?
Извадих картичката с герба на външното министерство и я пуснах на масичката. Тя я огледа внимателно.
— Мога ли да я задържа?
— Разбира се.
Извади портмоне от змийската чанта и прибра картичката:
— Трудно е да разговарям с вас, като сте прав.
— Разговаряхме достатъчно, струва ми се, а вие работихте до късно. Беше удоволствие…
— Господин Кийс. — Страхът вече се появи и в гласа й. Отново гледаше надолу, малките й длани бяха плътно опрени с разтворени пръсти върху мраморния плот на масичката, виолетовият лак на ноктите лъщеше на светлината. — Бих се радвала, ако седнете за момент — прекалено много ли искам?
Бях изненадан, не очаквах да рухне така силно, но това беше просто защото не знаех достатъчно за историята на Проктър и връзката й с нея. Моментът изглеждаше критичен. Докато сядах отново, забелязах, че прави усилие да се овладее, а гласът й трепереше.
— Вижте, намирате ме в решаващ момент. Аз… аз имам нужда от помощ, ако това не звучи прекалено мелодраматично.
Очакваше да кажа нещо.
Не казах.
— Няма на кого да се доверя, разбирате ли? Естествено, имам приятели, разбира се, сътрудници. — Здравата натискаше масичката. — Всичките са добри хора, но… но не знам колко силни ще се окажат, ако нещата наистина загрубеят. Освен това никой от тях не знае за Джордж Проктър… е, бяхме близки, да, но те не знаят за… това, което става. — Притискаше дланите си в мрамора, очите й бяха широко отворени, после се промениха и свиха, вглъби се в мислите си, накрая пак вдигна поглед и се озърна наоколо да не би някой да я гледа. Очите й се върнаха на мен, гласът й бе мек, но изведнъж стана гневен. — Слушате ли ме, за бога?
— Да.
— Проклети британецо, няма да отстъпите на сантиметър, нали? — Ръцете й се вдигнаха от масата, неспокойни махаха във въздуха. — Все пак ще рискувам и ще ви се доверя, защото съм достатъчно неблагоразумна да се почувствам насърчена от герба на английската кралица върху картичката, която ми дадохте.
Не. Ще ми се довери, защото отчаяно търси информация за Проктър, а аз й гарантирах среща с него още щом го намерим.
Огледа наоколо, после пак мен:
— Следващите десет дни ще бъдат решаващи за Съединените щати, а като следствие и за целия свят. Решаващи не в политическо отношение, понеже Матийсън Джъд е републиканец и ако влезе в Белия дом, няма да има никаква промяна. Обаче са решаващи в международен, в глобален план. Щом като познавате Джордж Проктър, искам да ви задам един въпрос: той голяма риба ли е или малка?
— Зависи от гьола.
— Гьолът е много голям, така че нека опитаме иначе: бихте ли казали, че е способен да стане голяма риба в много голям гьол?
Обърнах поглед. Единият от хората на бюрото край вратата беше нов. Нощната смяна.
— Проктър — отвърнах — е способен на всичко, което изисква хладнокръвие, риск и издръжливост. Не бива да се подценява.
— И моето мнение е такова. Той и аз… — Тя сведе поглед и разтвори длани на масата, може би с желание да изпита устойчивостта й, да прехвърли малко от нея в себе си. — … Той и аз бяхме много близки до… съвсем неотдавна; достатъчно близки, за да съм напълно сигурна, че не е рекламният агент, за който се представя… макар че използваше връзките си с „Нюзбрейк“ като много сполучлива фасада. При него имаше някаква прикритост, която не можах да пробия, и съм убедена, че тайно от мен вършеше неща, които биха ме изненадали — или по-точно стреснали и ужасили — не само от личен характер, говоря за геополитически мащаби. — Пауза. — Държа да бъда точна. В таен геополитически план.