Непосредствената задача на „Баракуда“.
Държеше картичката ми нависоко и я накланяше към светлината. Мисля, че чух Форин офис, но може да бе така и защото исках да го чуя. После се спомена господин Туфексис, след това отново Проктър и накрая Тачър, но да не забравяме, че долавях само откъслечни звуци.
Беше наистина отчайващо. Изпълнителят на мисията се намираше само на един телефонен номер от обекта и на три мили в морето. От едната му страна имаше мъж с изтръпнали тестиси, а от другата — човек, готов да му пръсне главата из целия залив, ако направи и най-дребната грешка, както и един мъж в кабината, получаващ заповед за незабавното му екзекутиране.
Това, което искам, Нико, е този телефонен номер, дребно дебело копеле такова, този, който току-що набра. Ако някога те спипам насаме, ще ми го кажеш.
Палубата се надигна и спусна по бавно преминаваща вълна. Нощният пейзаж на Маями изведнъж се извиси в тъмното и се пръсна по хоризонта в каскада от диаманти и после пак изчезна, закрит от силуета на кабината.
Поръчение… правителство… санитар — не, сенатор… сенатор Джъд, сега чух по-ясно, понеже човекът на кормилото намали газта и забави ход.
Нико остави слушалката и вече нямаше какво да се слуша, затова попитах негъра:
— Близко ли сме вече? — Исках да разбера какво му е настроението, успокоил ли се е, или е нервен.
— Дръж си мръсната уста затворена, ясно ли ти е?
Нищо обнадеждаващо. Нико се връщаше и Роджет извърна глава да го погледне, а аз отново поместих краката си, този път на десетина сантиметра, защото вече нямаше много време.
— Фрашкан си с лайна.
Нико застана пред мен. Малките му очички блестяха.
— Лично с Проктър ли говори?
Постигнах реакция: досега не бяхме споменавали името му.
— Няма никаква грешка. Нищо не ти е възложено. Изгуби ми времето, а това не ми харесва.
Все пак получих отговора. Единствено Проктър знаеше достатъчно за мен, за да е наясно, че не изпълнявам поръчение на правителството на Тачър, свързано със сенатора Джъд. Този тип току-що бе разговарял с обекта на мисията. Колко близко бях попаднал!
— Предложих ти да се обадиш на господин Туфексис, а не на Проктър.
— Каква е разликата?
Може би щях да продължа разговора, да го накарам да приказва, ако имах време, щях да опитам няколко мъгливи въпроса за Моник, Ким Харвестър, Ерика Кембридж, Уест Ривърсайд Уей 1330, яхтата „Контеса“, за да си набавя още информация, върху която да мисля, която да дам на Ферис, но нямах тази възможност, понеже онзи в кабината — Виченте — се обърна:
— Хей, Нико, трябва да приключиш още сега.
13.
Танц
Намирахме се на сцената. На сцената на екзекуцията.
Движехме се с намалена скорост и моторите вдигаха по-малко шум. От кърмата чак до Маями се разстилаше следа като флаг. На около миля пред нас, може би по-малко — трудно бе да се определи разстоянието на лунна светлина и блестящата повърхност, — имаше някакъв плавателен съд. Беше обозначен само със сигнални светлини. Малко по-надалече от лявата ни страна стояха още два или три. Палубата на единия, както и един ред люкове под нея бяха осветени. Друг, сигнализиран с червени и зелени светлини, изглежда, се отправяше на път. Движеше се горе-долу в посока към нас, но нямаше да мине наблизо, не на по-малко от половин миля.
Нощта бе тиха, водата плющеше под корпуса.
В кабината Виченте още стоеше обърнат към нас и гледаше Нико. Кубинецът Фидел още не осъзнаваше момента — седеше превит от болка до фалшборда със затворени очи и отпусната над гърдите глава. Срещу него, на метър и половина от моето място, стоеше негърът Роджет, приведен, за да държи в сянката на парапета силуета на сузукито. Той също гледаше към Нико. Петият човек бе на кормилото с гръб към нас. Пеленгаторът над кабината се завъртя и на фона на звездите се развя сигнално флагче.
Та такава беше обстановката.
Нико измъкна пищова.
— Фидел.
Изрита кубинеца по ходилото, за да го върне в съзнание. Фидел вдигна глава, погледна в блесналите малки очички на Нико и се свести.
— Ставай!
Не се помръдна. Не можеше да отклони очи от човека над него. Устните му започнаха да произнасят думи, но без да издават звук.
— Ставай!
Нужно му беше известно време, няколко секунди, понеже го болеше много, но все пак се изправи на крака и Нико се вторачи в лицето му.
— Обърни се!
Изкачихме се на гребена на една вълна и Маями отново се показа — бляскав като бижу, пропъждаше нощта. Искаше ми се Фидел да можеше да обърне глава и да го види, защото беше много красив. Може би щеше да му напомни за Хуанита.