Палубата потреперва леко под краката ни. Въженцето плющи от насрещния вятър. Съскащите звуци се отделят от устните на коленичилия кубинец, ниският дебелак издига лоста до зенита на описваната от него арка и той се спуска със свистене към крехкия череп на кубинеца. Палачът изпъшква от усилието.
Удря. Удря се в черепа.
Към целта!
Маями се завъртя в зрителното ми поле с вихър от светлини и изведнъж черният се оказа близо до мен. Дясната ми ръка политна във въздуха едновременно с обръщането, дланта ми се повдигна леко, за да се изравни с гърлото му. Дори в този момент изненадата едва бе започнала да се показва в очите му — твърде късно, разбира се, защото сабленият удар вече бе в допир с целта си и започваше да хлътва в областта на щитовидната жлеза.
Онова, което бях започнал, вече свърши и отне съвсем малко повече от половин секунда, макар че подготовката бе траяла повечко. От този миг нататък щеше да настъпи хаос, който не бих могъл да овладея по никой начин. Имаше рискове, страшни рискове в това отчаяно начинание, но бе въпрос на избор дали да се впусна в малка подличка схватка с Нико и да го убия неизвестен брой секунди преди Роджет да е изкарал сърцето ми на парчета през ребрата със сузукито, или да прибягна до този трик, като се отърва най-напред от черния и да се занимая с останалите по-късно. Ако успея да се добера до двигателните нерви на негъра достатъчно бързо и да ги парализирам, той няма да стреля с пистолета и тогава Нико, Виченте и човекът на кормилото ще се нахвърлят върху мен с голи ръце или с нож и може да ми се удаде шанс да скоча през борда, преди да са ме докопали, да се потопя надълбоко и да поема по дългия обратен път към брега.
Само че сега не можех да сторя нищо, за да овладея момента. Ще трябва да издебна някоя възможност, ако изобщо се появи такава, и да изцедя всичко използваемо от нея. Огромна лавина от информация се стичаше за анализ в лявото ми полукълбо: кубинецът се сриваше на палубата, кръвта му оцвети въздуха, разпръсквайки се от точката на удара. Видях лицето на Нико, забелязах гримасата — устните се свиваха, очите се разширяваха с изражение, което нямах време да тълкувам, въпреки че, сигурен съм, беше шок. Вероятно защото за първи път бе убил, без да използва пистолет. Бе убил лично, интимно, оцапвайки ръцете си с кръв, която няма да се измие лесно.
Пред мен беше Роджет. Още не бе пуснал в действие пистолета, сигурно защото наистина съм се добрал навреме до двигателните му нерви. Той вече умираше, понеже кръвта пълнеше дихателната му тръба, а тялото му започваше да политва назад от силата на удара. Нужно бе само да го катурна с една ръка през парапета и да го пратя зад борда, но…
Започна да стреля, а аз не бях подготвен за това, понеже мислех, че моментът е настъпил и преминал. Успях само да бутна цевта, той се завъртя бързо и куршумите се забиха на откос в кабината. Наоколо отекна звук на счупено стъкло, а човекът на кормилото се просна върху командното табло и моторите изреваха на пълни обороти. Нико крещеше нещо, но не можах да разбера дали е улучен. Виченте изтрополи надолу по трите стъпала под кабината с приковани в мен очи и готови за бой ръце, без да посяга към пистолета.
Шест автоматични изстрела, последният — от пръста на мъртвец, докато Роджет политаше назад през парапета и аз бутнах голямото „Сузуки“ с него. Миризма на барут се разнесе по палубата в топлия нощен въздух. Палубата рязко се наклони, когато неконтролираното кормило се завъртя и започнахме да се лутаме из морето с двигатели, още работещи на пълен напред. В този момент Нико се нахвърли върху мен и ние се вкопчихме един в друг. Опитах се да ударя гърлото му, но не улучих, защото обувките ми се хлъзнаха по кръвта на кубинеца. Прицелих се в слънчевия сплит с движещ се нагоре юмрук, за да проникне под ребрата и да го убие на място, но областта бе силно затлъстяла и той само изпъшка. Отворих юмрука и ударих нагоре с основата на дланта, но успях само да закача главата му отстрани.
— Дръж го!
Това беше Виченте, който се приближаваше към нас. Нико преметна ръка около врата ми и започна да стиска, докато намерих палеца му и го счупих. Той изрева, а другият се приближи към мен с нож. Не очаквах този отблясък на идващата откъм кабината светлина върху острието. Не го очаквах, защото той не посегна за нищо, когато се затича.
Опитах се да смачкам лицето на Нико с лакът, но той бе полуобърнат към мен и губеше равновесие. Падаше и повличаше и мен със себе си, а аз го оставих да го направи, защото ми се откриваше възможност да нанеса удар. Изпънах десния си крак с обърнато под ъгъл ходило, образуващо острие, и ритнах силно към слабините на Виченте. Нанесох му известно поражение. Усетих го как се извърта встрани и удря главата си в палубата, без да издаде звук. Беше различна порода от Нико и затова още повече трябва да се пазя от него.