— Шефът на мафията — казах аз — ми е издал смъртна присъда. На това се дължи стрелбата на кея и снощната ми разходка с лодката. — Разказах й за нея. — На това се дължи и следенето, което са организирали пак. Искам да знаеш — наведох се напред, — че вземат ли ме от твоя кораб, ще стоя много надалеч от теб.
Тя вдигна поглед:
— Защо?
— Защото те излагам на рискове.
— Знам това, но искам да те видя пак.
— Някой ден.
— Слушай, не съм толкова беззащитна розичка. Познавам Луиджи Туфексис, срещала съм се с него. Изпълнявах…
— Това ли е шефът на мафията?
— Да. Веднъж свърших малко тайна работа за тукашната полиция — забърках се случайно и се опитах да помогна. Туфексис не прощава, но няма защо да го казвам на теб. Слушай, в работата си попадам на доста клюки — познавам повечето от собствениците на лодки и някои от екипажите на бреговата охрана. — Тя погледна надолу и разнищи още една сплитка. — От няколко дни се носи слух, че си международен трафикант на кокаин, работещ под прикритието на британското правителство, и си дошъл тук да изместиш Туфексис от бизнеса. На това се дължи, както казваш, присъдата.
Вдигна очи, за да види изражението ми. Такова нямаше.
Това, което ми каза, си пасваше точно на мястото — носеше подписа на Проктър. Искаше да ме премахне и беше избрал най-мощното оръжие в Маями за тази цел. Съвсем по логиката на бюрото.
— Вярно ли е? — попита ме Ким.
— Не, Джордж Проктър е съчинил тази история, за да насъска Туфексис срещу мен.
— Откъде знаеш това?
— Познавам Проктър. — Би предпочел да ме убие лично, като въпрос на чест, но очевидно беше твърде зает с други неща. — Употребява ли кокаин?
— Да. Употребяваше, докато го познавах.
Това също си пасваше на мястото. Проктър беше известен с прилежността си и затова Кроудър беше разтревожен от пропуските в сигналите му до Лондон. А не беше и човек, който ще си изгуби акъла по кокаина само заради удоволствието, следователно това е било реакция на растящото му отчаяние: куршумът до сърцето му го беше направил неизползваем като агент-детектив и той отпадна от списъците. Чувствал се е като бивш, като скопен. Кокаинът му е възвърнал самочувствието, че е силен за десетима, голямата илюзия.
— Той страдаше ли от мания за величие? — запитах Ким.
— Понякога. Веднъж ми каза, че би могъл да се кандидатира за президент, ако не беше чужденец.
За президент! Отново съвпадение: бил е подложен на сублиминална обработка и знаеше достатъчно за сенатора Матийсън Джъд, за да си въобрази, че е на негово място като кандидат за президент.
— Ще ми разкажеш ли нещо повече за Джъд?
Устата й се отвори и за момент тя изглеждаше объркана; после каза без колебание:
— Джъд не е за подценяване. Държавник с такъв поглед върху външната политика не сме виждали от времето на Никсън и освен това не е мегаломан. Той трябва да влезе в Белия дом, защото е единственият човек в тази страна, който може да я насочи по нов път…
Собствените ми разсъждения се зареяха нанякъде и гласът й звучеше отдалеч; после се почувствах с напълно бистро съзнание и разбрах без никакво съмнение, че не е имало празнота във времето: не бях пропуснал нищо от това, което казваше.
— … този път не се касае само до американците — заинтересован е целият свят, и то много повече от обикновено, когато тук се сменя администрацията. Много се надявам, че правителството на Тачър ще разбере ползата ни от Матийсън Джъд, защото изходът от тези избори ще има огромно отражение върху Обединеното кралство.
Беше точно до дума: като че чувах ехото на собствения си глас.
— Познанията му върху междуособните борби за власт в Кремъл са далеч по-задълбочени, отколкото сме виждали в който и да е досегашен президент на Съединените щати — наистина, благодарение на частичното повдигане на завесата от гласността, но Джъд забелязва всичките им ходове.
Тя прекъсна и заразнищва нова сплитка. Една вълна пак повдигна лодката и аз се сниших, за да погледна през парапета на кърмата. Яхтата още беше на същото разстояние. Този път не видях отражението на светлината в лещите.
— Продължавай — казах.
Тя погледна нагоре.
— Какво?
— Кажи ми още нещо за Джъд.
— Това е всичко, което знам.
Ето значи една точка за доклада: Ким Харвестър е попаднала под сублиминално влияние само в апартамента на Проктър, и то не за дълго. Може да се приеме, че на борда на буксира няма радиоизлъчвател. Следователно тя не е била прицел като Проктър. Собственото ми облъчване е било по-различно: внушили са ми известна основна информация за Джъд, но бях приел и инструкции, които не са били предназначени непременно за мен.