— Кажете му — продължи Кроудър, а аз знаех тези думи наизуст, — че ще опитаме всичко възможно, но че очакваме от него да остане дискретен в случай на нужда.
Да остане дискретен — да, капсулата.
Той върна слушалката на Тенч, който я хлопна върху вилката със звук — кълна ти се, — сякаш се затвори ковчег.
Още десет минути в стаята цареше тишина, докато Кроудър прегледа останалата част от докладите. Тенч поглаждаше задната част на рошавата си глава, Пурдом зяпаше в ръцете си, Монк седеше като смачкана статуя на Буда в най-големия стол, а аз разговарях с Кроудър в безмълвните дълбини на мисълта си: „Хич ли не ти пука за Джоует? Това ли само можеш да направиш — да изпратиш Халоус, за да си измиеш ръцете в окончателния доклад и всички да спим спокойно в леглата си? Трябва да въртиш проклетия телефон, да мобилизираш всички възможни подкрепления за този нещастник, би трябвало…“
„Ох, за бога, спести ни мелодрамата. Хванала се мишката в капана и не може да се измъкне — това е всичко. Не се случва за първи път и няма да е за последен. Да почива в мир и прочие. Да се захващаме за работа, господа.“
— Много добре.
Пружинената спирала на бележника му произведе тиха бъркотия от тонове при допира с желязната ръка на Кроудър, когато го затвори и го пусна в скута си. Погледна ме и каза:
— И така, Проктър. Интересно ми е да чуя мнението ти.
Очакван първи въпрос и аз имах готов отговор за него в главата си.
— Срещнах го само веднъж, но бих казал, че страда от натрапчиво напрежение вследствие свалянето му от активна дейност заради останалия в тялото му куршум. Изглежда, е бил подложен на някакъв вид радиовълнова сублиминална сугестия, която вероятно е променила психиката му на подсъзнателно равнище, разстроила е чувството му за лоялност, което беше много силно, насочвайки го против нас. Днес установих също, че от доста време е употребявал кокаин и е показвал симптоми на мания за величие. Веднъж казал на Харвестър, че би се кандидатирал за президент на Съединените щати, ако не бил чужденец. Той…
— Харвестър? — хвърли поглед в бележника си. — Достатъчно надежден източник на информация ли е?
Ферис не се беше помръднал от стола, но аз усещах вълните. Мисля, че очакваше Кроудър да попита от какво естество са отношенията ми с Харвестър. Ферис обича да се забавлява.
— Била е медицинска сестра в Англия в продължение на седем години, работила е тайно за полицията в Маями при разследването на операции на мафията, а в момента е доброволен цивилен леководолаз, когото полицията може да повика при нужда — работела е за тях и снощи, когато една лодка се разбила в залива. Разговарях с нея в продължение на седем или осем часа и според мен тя е надеждна, що се отнася до информацията, и може да й се вярва.
— Ясно. — После каза внимателно: — Склонен си да влизаш в лични отношения с жени по време на мисиите. Бих искал да попитам…
— Бих искал да ви кажа, че успехите, които съм постигнал в работата си за бюрото, сочат някаква степен на интелект, който трудно би ми позволил да направя погрешна преценка в критична ситуация, но ако се съмнявате в това, можете веднага да ме изпратите обратно в Лондон, за да не ми се налага да стоя тук и да слушам дивотии.
Навън беше двадесет и седем градуса, но не съм съвсем сигурен дали по прозореца нямаше скреж. Слушай, знам, че съм груб, но този проклетник се канеше да ме пита дали съм способен да изпълнявам задълженията си на старши агент-детектив, без да захвърля цялата мисия по дяволите при първата среща с някоя жадна за любов жена, и това ме вбеси, а ако не разбираш за какво говоря, то си е твой проблем.
Мълчанието продължи ужасно дълго. В очите на Монк долових изражение, което може да се тълкува като удивление. После Ферис каза спокойно:
— В ранните часове на тази сутрин Куилър се размина на косъм от смъртта, сър, и мисля, че…
— Благородно от твоя страна — прекъснах го, — но вече мога и сам да се закопчавам.
Знам, че не успокоих положението, и това беше грозен позор. Очаквах Кроудър да ми поиска извинение още щом се поразсее пушилката, но той направи нещо изненадващо.
— Благодаря ти — обърна се той към Ферис, а после към мен, — на сегашния етап от мисията сигурно имаш някакви въпроси относно цялостната картина и мисля, че трябва да получиш отговорите. Ще бъда кратък. Проктър е британски поданик и се е забъркал в някаква подмолна дейност на територията на Съединените щати, по всяка вероятност във връзка с кампанията на сенатора Джъд за президентските избори. — Махна с желязната си кука. — Това го взимам от бележките по докладите и частично от собствена информация от други източници. Уверен съм, че и двамата сте по-близко до успеха в тази мисия, отколкото можете да предположите в момента.