Мисля, че последното беше много съмнително, защото нямаше как да се приближим дори и мъничко до крайната фаза, преди да намерим физически достъп до Проктър. Все пак Кроудър виждаше пълната картина, а аз не.
— Обстоятелството, че Проктър се е набъркал във вътрешните работи на Съединените щати, ни притеснява, понеже той може да навреди на нашия съюзник. Това може най-малкото да предизвика затруднения на дипломатическо ниво. Американският народ сега е ангажиран и вглъбен в изборите и всяка намеса от страна на Обединеното кралство, колкото и да е непреднамерена, може да постави под въпрос отношенията между двете страни. Това е едната причина, поради която си изпратен тук, Куилър — да откриеш Проктър и да го изведеш от САЩ колкото може по-скоро и тайно. Другата е, че не можем да предупредим и информираме нито ЦРУ, нито ФБР и да ги оставим сами да се погрижат за проблема, защото бяхме уведомени, че и двете служби може да са замесени. Дори и да не е така, ние сме готови и способни да разпитаме Проктър, щом го хванем, по-ефикасно, отколкото това може да се направи в Съединените щати, където практикуването на специални методи за разпит не е разрешено. В този смисъл имам въпрос. Изпълнил си две мисии заедно с Проктър, нали?
— Да.
— Ясно ми е, че характерът му може да е претърпял известни промени оттогава насам, но считаш ли, че е реално да очакваме информация от него, ако бъде подходящо попитан.
След около минута отвърнах:
— Не знам. Не мога да кажа.
В онази специално предназначена за целта стая в бюрото не се използват касапски прибори. Искам да кажа, че не употребяват „маши за къдрене“, упойки в клепачите, игли в уретрата и подобни уреди. Обаче използуват „качулката“.
— Да разбирам ли, че не си сигурен какво е сегашното му психическо състояние?
— Ами да. Доста е сложно. Главата му е пълна със странни идеи, нервите му вероятно са разстроени от кокаина и бих казал, че той е по-скоро опасен психопат, отколкото разузнавателен агент. Естествено, нищо не пречи да опитате с качулката. Може да го прекърши.
Кроудър използва израза „подходящо попитан“, защото в нецивилизован занаят като нашия сме свикнали да прибягваме до евфемизми, точно както работещият върху смъртен случай следовател си слага шишенцето с амоняк под носа. Методът с качулката не причинява болка и няма физическо въздействие. Само те държат затворен в споменатата звуконепроницаема кабина с черна торба на главата, докато склониш да им кажеш онова, което искат. Рафинираният термин за горното е лишаване от сетива. Изпитах действието му в Турция и знам, че е далеч по-неприятно, отколкото звучи. След два или три дни започваш да блуждаеш в умствен вакуум, накрая те завладява паника и с тебе е свършено, понеже, когато дойдат и свалят качулката, ти или ще кажеш каквото искат да научат, за да запазиш психическото си здраве, или ще си държиш устата затворена и ще превъртиш. Ако си късметлия, ще свършиш във веселата гимназия. В Турция не ми се случи нито едно от двете, защото човекът, който се грижеше за мен, се приближи достатъчно, за да стигна до гърлото му, и ключовете за белезниците бяха в него.
— Единият вариант — обърна се Монк към Кроудър — е да го държим без кокаин и да го притиснем, когато започне да се съдира от крясъци.
Ферис си отметна нещо.
— Благодаря ти — отвърна Кроудър, — наистина можем да опитаме такъв вариант. — Прелисти страниците на бележника. — От това, което току-що ти казах, Куилър, следва да имаш предвид, че ако по някое време ФБР или ЦРУ надушат нещо и те попитат какво правиш в Маями, ще трябва стриктно да се придържаш към фиктивната си самоличност. Ако решат да те задържат по някакво подозрение, оперативният ти ръководител ще поиска от Лондон да направят постъпки по частни дипломатически канали.
Винаги събуждаш известно подозрение, ако например те видят да изпълзяваш от горяща кола, надупчена от куршуми, или да се измъкваш от водата на сто метра от разбита лодка на мафията в три сутринта. Ето защо избягвах въпросите около двата случая.
— Разбрано — отговорих.
— Ферис?
Ферис кимна и се обърна към мен:
— Трябва да знаеш също, че открихме микропредавател, скрит в таванния вентилатор в жилището на Проктър. Изпратихме го в Лондон да го прегледат, но Пракс счита, че е предназначен за предаване от разстояние на сублиминална информация, модулирана във вълновата структура на каквото и да е електрическо изключване — от вентилатор, от хладилник. Може да работи и чрез телевизионен приемник винаги, когато е включен. Паркс продължава да разнищва апартамента на Проктър и търси още електроника.