Кроудър пак разнищваше бележника с докладите:
— Бих искал да чуя малко повече за водещата на новините Ерика Кембридж. Съобщил си, че много държи да открие Джордж Проктър.
Бях докладвал на Ферис по въпроса в самолета, но много неща не успях да му предам.
— Тя ми каза, че „много иска“ да го намери, но че не е по лични причини.
— Считаш ли, че това е вярно?
— Да. Мисля, че са били близки — всъщност тя го каза, — но чувствам, че когато са се разделили, е останала много несвършена работа — политическа работа. Попита ме какво мислим да правим с Проктър, когато го намерим, и аз й отговорих, че веднага ще го изведем от страната.
Ферис пак си записваше. Кроудър ме попита:
— Как реагира тя на това?
— Поиска среща с него, преди да го депортираме, и аз използвах това като разменна монета…
— Да, обещал си й, че ще го види, ако ти помогне да го откриеш. Може би няма значение, но считаш ли, че трябва да удържим на това обещание?
— От гледна точка на етиката ли?
— Да.
— Вашата етика може да е различна от моята. Аз съм научен да играя грубо, но една среща между тях двамата, подслушана по подходящ начин, вероятно би ви дала огромна информация. Ако успеем да го намерим.
Предполагам, че Ферис си записваше тези бележки заради Пурдом. За да държи този негодник в течение. В готовност да ме смени. Само през трупа ми. Майтап.
— Да, ако го намерим — обади се Монк. Той ме наблюдаваше постоянно. — Според теб какви са шансовете? Ще ни бъде от полза да знаем мнението ти.
Едва ли. Мнението ми не беше особено оптимистично.
Телефонът пак иззвъня и Тенч го вдигна.
— Проктър е професионалист — казах аз. — Голям професионалист. Той е сериозно обучен и опасен и очевидно има зад себе си цялата мафия на Маями, а всичко това може да му осигури господ знае колко скривалища.
Ферис разговаряше по телефона — Тенч му го беше прехвърлил. Кроудър се обърна към мен:
— Значи не мислиш, че шансовете ни са много големи.
Опитах се да овладея тона си, но не успявах съвсем:
— Ох, за бога, да не искате да го напиша с кървави букви?
В този момент се получи едно от онези глупави съвпадения, сигурен съм, че си виждал подобни, защото Ферис казваше:
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но са направили проверка на номера от тефтерчето, онзи с инициали Дж. Р. П., и ми се струва, че си открил местонахождението на Проктър — намира се на борда на „Контеса“.
17.
Риск
— Искам двадесет и четири часово наблюдение на реконструирания в моторна яхта катер „Контеса“ — каза Ферис по телефона. — Обикновено пристава на кей 19 в яхтеното пристанище „Бейсайд“.
Забелязах, че помощникът на Кроудър — Тенч — ме наблюдава скрито. Явно си е помислил, че съм направил нещо като пробив. Когато улових погледа му, той сведе очи надолу и поглади тила си. Правеше го често — стреснат, бих казал, от Кроудър и ранга му — и поглаждането трябваше да покаже колко се е успокоил.
— Ще ви трябват четирима души — по двама на смяна. Искам снимки на всеки, който се качва или слиза от този катер; освен това ще ви кажа по радиото, ако има нужда някой да бъде проследен. Въпроси?
Пурдом не показваше реакция. Седеше с наведена глава и очакваше да стане каквото е писано. Беше решил, струва ми се, че ще свърша с някой дум-дум в лявата половина на белия дроб и краката му бяха вече на стартовите блокчета. Обстоятелството, че вече знаем къде се намира Проктър, не гарантира, че няма да хапна дръвцето всеки момент съгласно условията на присъдата, издадена ми от мафията. Обаче ми се щеше да не стои там със звънкащи нерви — не ми помагаше.
— Незабавно — каза Ферис, подаде слушалката на Тенч и погледна към Кроудър. — Да изпратим ли съобщение, сър?
— Да, преди да си тръгнем.
Информация към пулта на „Баракуда“, за сведение на „Голямото бюро“: „Изпълнителят е открил обекта. Шефът на «Сигнали» уведомен.“
Господин Шепли ще се зарадва, а също и Холмс: застанал в сянката между осветените монитори — това ще успокои нервите му и няма да има пречка да си вземе още едно кафе, да отпразнува и прочие. Може би концентрираният в тялото му кофеин го държи в такова напрежение — знаеш ли, че не съм се замислял за това?
— Поздравяваме те — каза Кроудър и умислено ме загледа с тъмните си очи. Насочил бе разсъжденията си към бъдещето, защото едно е да откриеш обекта и съвсем друго да го измъкнеш от тази частна, добре охранявана яхта, да го отведеш в Лондон и да изпържиш мозъка му под качулката.