— Сега бих искал да поговорим повече за телевизионната говорителка. В мислите ни витае един очевиден въпрос, така ли е? — Да, наистина. Дали е знаела, че Проктър е там, когато снощи се качи на „Контеса“? — Докладът ти по необходимост е бил кратък. Можеш ли да си спомниш какво точно каза тя за Проктър?
— Да. Първо, тя каза, че ще ни бъде от полза, ако й позволим да го види, преди да го изведем от страната. Спомена, че разполага с много информация за него.
Изминаха още десет минути, докато възпроизведа случилото се в „Кругър Драг“ снощи. После си припомних други неща, които не бяха конкретно свързани с Проктър:
— Каза ми, че съм я намерил в критичен — не, в решителен момент и че й е необходима помощ. Нямало на кого да се довери.
— Няма ли приятели?
— Каза, че не знае дали ще са достатъчно силни — цитирам.
— За какво?
Помолих го да изчака минутка.
„Не зная колко силни ще бъдат, ако нещата наистина загрубеят. Никой от тях не знае за Проктър. Е, да, бяхме близки, но те не знаят за това, което става.“
Казах го на Кроудър.
— „Това“? — Той пусна думата като камък в тишината.
— Не знам какво точно означава „това“ — продължих аз, — но тя отново започна да говори за Проктър, преди да напуснем „Кругър Драг“.
Представих си лицето й, опрените върху мраморния плот на масата длани, чувах гласа й. „При него имаше някаква прикритост, която не можах да пробия, и съм убедена, че тайно от мен вършеше неща, които биха ме изненадали — или по-точно стреснали, ужасили — не само от личен характер, говоря за геополитически мащаб. Държа да бъда точна — в таен геополитически план.“
Казах и това на Кроудър. Той не направи коментар и аз продължих:
— Тя спомена нещо за покойния Хауърд Хюз — че имал налудничавата мечта да купи Америка, като поеме контрол върху индустрията — механизма зад трона. Тя каза, че има по-лесен начин: че да купиш Америка е достатъчно да купиш само един човек — президента.
Облегнах се в стола.
— Сигурно си поискал да ти обясня по-подробно.
— Щях, но телохранителят й донесе подвижен телефон и се оказа, че тя трябва да тръгва.
— Кой я търсеше? Разбра ли…
— Някой си господин Сакамото.
— Това японецът, когото си видял да се качва с нея на яхтата, ли беше?
— Не знам. Той…
— Проследил си Кембридж — прекъсна ме Ферис — от „Кругър Драг“ до Ривърсайд 1330, излязла е от къщата с японеца и си ги проследил до кея, нали така?
— Да, но не е бил непременно Сакамото.
— Може в къщата да е имало няколко японци — каза Кроудър.
— Да.
— Как се разделихте с Кембридж?
— Разделихме?
— В „Кругър Драг“. Какво си казахте, спомняш ли си?
— Попита ме кога можем да се видим пак, а аз й отговорих, че ще й телефонирам на другия ден. Тя…
— Днес.
— Да. Каза, че е изключително важно да се срещнем колкото може по-скоро и че ще чака до обяд на телефона.
Кроудър прелисти набързо бележника:
— Не си се обаждал.
— Цяла сутрин бях на корабчето на Харвестър. По това време още не бях сигурен мога ли да й се доверя. Използвах телефона само веднъж, за да се обадя на Ферис — съобщение само от няколко думи: „Агентът е на сигурно място.“
— Изглежда, ще трябва пак да се срещнеш с Кембридж — каза Ферис.
— Особено сега.
— Сега, след като е била на „Контеса“ и може да е видяла Проктър.
— Може тя още да е там — каза Кроудър. — На борда.
— Съмнявам се. Явява се на екрана всеки ден.
— След една минута — обади се Монк. — Тенч, в този кабинет има ли телевизор?
Той отвори двукрилата врата.
— Да, сър.
— Пусни го, намали звука и изреди каналите. Търсим предаването „Това е моето мнение“. Знаеш ли го?
— Ерика Кембридж, разбира се.
— Канал 6 — каза Монк, — от девет и половина.
— Благодаря, сър.
Щрак, щрак, щрак, най-сочният сандвич със сирене, който си виждал, от него капе някакъв сос, после стават много и множество хора с големи лъскави бели зъби ги захапват, сиренето се разтегля на нишки, картината избледнява и потъва в някаква тъмна фуния.
— Не — каза Ферис по телефона, — но можете да оставите съобщение. Как се справя Джоует?
— Тенч — казах аз, — вземи другия телефон и поискай номера на студиото „Нюзбрейк“ в Маями, ако обичаш.
— Какво става с Джоует? — попита Кроудър, когато Ферис остави слушалката.
— Нищо ново. — В Шри Ланка Джоует здравата е забатачил „Коктейл“.
Почукване на вратата. Тенч прекоси стаята и отвори. Беше човекът от охраната. Водеше един мъж с костюм от каки и износена кожена чанта. Огледа се наоколо.