Обучени, талантливи, въоръжени и стратегически разположени.
— Не могат да спрат изстрел от снайпер.
— Ще проверят околността много старателно.
Пурдом още почукваше пръстите си. Това ме дразнеше и аз извърнах главата си, но Ферис се намеси много бързо. Направи жест и Пурдом замръзна. Бързо погледна надолу, обърна се встрани — не беше осъзнал, че го прави. Забелязах, че Монк и Кроудър пресмятат резултата — всички бяхме много нервни, защото, ако вляза в онова заведение и сме предприели погрешна стъпка, губим „Баракуда“ — губим я срещу един изстрел.
Потта се появява, по кожата пълзи хлад. Запитах Ферис:
— Считаш ли, че трябва да го направя?
Обърна се с обичайната си загриженост:
— Считам, че трябва да помислиш. Но мисли добре. Шансовете не са много големи и последната дума естествено е твоя.
По улицата мина кола, някой се провикна, далечен смях.
Ла долче вита.
— Мисля, че рискът си заслужава.
18.
Балони
— Ако Фон Бринкерхоф е там, естествено ще го проследим.
Над града имаше омара и когато се насочихме в коридора за кацане, светлините се мержелееха през нея, но със снишаването станаха по-ярки.
— Попитай я за сценария, който е използвала за снощния запис — каза Ферис. — Спомня ли си дали го е правила според логиката на кампанията, или й е хрумнала ей така, от нищото, в изблик на вълнение. Но не бих й споменавал, че е възможно да е била под сублиминално влияние или че все още може да е.
— Защо не?
— Това е деликатна област, може да предизвика паника у нея. Предизвика паника и у теб.
Спускане надолу.
Чувствах се добре. Той не ме беше попитал как съм, защото имаше доста ясна представа. Като казвам, че бях добре, наистина имам предвид, че се чувствах нормално. Нормално за конкретната ситуация. Връхлитах направо в опасната зона, а не можехме да се надяваме, че ще успеем да се предпазим от всички рискове, защото пистолетът си е пистолет — не е необходимо да е много голям, а може да бъде съвсем точен, ако хората знаят как да го използват, и може да повали човек от разстояние дори и в тълпата, дори и с поставен заглушител.
— Попитай я дали желае да се срещне с господин Кроудър и господин Монк.
Слушах го наполовина. Той не ме инструктираше в истинския смисъл; знаеше, че имам груба представа какво търсим от Ерика Кембридж. Правеше го, за да върви разговорът, набелязваше основните моменти, за да провери имам ли въпроси, но и същевременно ме успокояваше, като ми осигурява събеседник. Самолетът се насочи хоризонтално, сините лампи запремигваха край прозорците, последва друсване — първото от три. Това, което правехме, беше една сделка. Преценихме шансовете и решихме, че си струва да бъде рискувай животът на изпълнителя на мисията, тъй като вероятността да се получи изключително важна информация е достатъчно голяма.
Така че чувствах се нормално за ситуацията — празнота в стомаха, хлад по кожата, леко овлажнени длани. Чувството, че съм на път към собствената си екзекуция, не беше ново: изпитвал съм го сто пъти, за последно снощи, когато дребният дебел Нико ме водеше през тъмното море на рандеву със злата старица, Бог да даде мир на смрадливата му дребна душа. Не ми харесваше този човек. Екзекуция. Да, нищо ново, но тази беше съвсем различна — всичко изглеждаше толкова цивилизовано: седях с вечерното сако на Монк, в яхтклуба ще има оставена за мен покана за този много тежкарски коктейл и там щях да се срещна с доста привлекателна жена и прочие. Различна, но в никакъв случай по-приятна, защото капанът си е капан, а оттам при нашия занаят често се случва да не излезеш жив.
— Разбира се, винаги, когато ти се налага, ще имаш непосредствен контакт — каза Ферис и измъкна куфарчето си изпод седалката пред нас. Това означаваше, че мога да повикам всеки един от хората му, намиращи се наоколо, и да разговарям с него, да му кажа какво искам: чамов фурнир и прости дръжки, нищо специално. Майтап.
Доста духаше тук, на пистата. Ферис беше поръчал по телефона да ни чака хеликоптер, когато пристигнем в Маями, и да ни откара до площадката пред яхтклуба, защото времето ни бе оскъдно. Беше 11:43, а не знаехме колко дълго ще успее Кембридж да задържи Фон Бринкерхоф.
Очакваше ни чиновник от митническата и имиграционната служба. Показахме му документи, косите ни хвърчаха навсякъде; после той каза, че всичко е наред, и се качихме на един „Хюз 300“.
Излитане в 11:48.
— Кроудър ще ни последва — каза Ферис — и ще бъде на разположение за среща с Кембридж, ако се окаже сговорчива. — Кичур от тънката му сламеноруса коса още стърчеше. — На този етап може всичко да се случи и ако имаме малко късмет и тя е готова да ни даде цялата информация, можем да опаковаме мисията за изпращане.