Хора се движеха по полянките и алеите — вечерни сака, голи загорели от слънцето рамене, пури, блясък на бижута, рязък смях, някакъв пиян прекалено повиши тон и започнаха да го укротяват; шофьори излизаха, някои от мъжете в сини костюми шетаха из тълпата, през отворените френски прозорци на сградата още долиташе музика; луната, в третата си четвърт, плуваше в ясното небе над покрива с кулички. Хубава вечер, безветрена, но душна, потискаща.
Не знаех къде се намира Кроудър и дали беше тук в момента. Не е задължително да е бил на хеликоптера, който чух по-рано. На площадката имаше друг и роторът му се въртеше, но мисля, че се канеше да излита, а не е кацнал сега. Кроудър може изобщо да не е тук, макар да предполагах, че вече е някъде в Маями. Все още имаше надежда Ерика да се съгласи на среща с него и да му предаде всичко.
Мисля, че Ферис, докато е прехвърлял като домашна работа доклада ми за срещата в „Кругър Драг“, е предложил Кроудър да ме последва в Маями в случай, че Ерика е готова да говори.
Тя крачеше към портала, придружена от друг мъж — телохранител, — държеше се на къса дистанция зад нея, главата му се въртеше непрекъснато. Някой се смееше в малката групичка в западния край на паркинга. Хеликоптерът висеше във въздуха над площадката и над главите на хората се разхвърчаха балони, издухани от низходящата тяга.
Минах през портала, недалеч зад Ерика, свих наляво и извървях разстоянието от пет автомобила в третата редица. Намирах се в малко открито пространство и видях, че един човек ми подава знак от лимузината. Не ми направи впечатление някой да гледа към мен, но забелязах, че Худ е застанал близо до централната алея и ме прикрива. Почувствах, че напрежението отстъпва — парализиращият страх, който беше с мен, откакто пристигнах тук.
Обувките ми — обувките на Монк — се хлъзгаха леко по тухленочервените плочки. Струва ми се, че бяха нови. Хеликоптерът вече се движеше над главите ни и част от цветните балони се понесе към земята. Отскочиха и пак политнаха, дърпани от тягата на витлата. Той забави ход и увисна във въздуха. Погледнах нагоре и видях, че вратата се открехва на няколко сантиметра и през отвора наднича автомат, както и тъмнооранжевия пламък, когато започна да стреля.
19.
Мазда
Вдигнах телефона и избрах номера.
— Да?
Непознат глас.
— Ръководителят на операцията.
— Не е тук.
— Тогава дайте ми номера му.
Ярост. Страшна ярост.
— Парола?
— „Баракуда“. Дайте ми номера.
— В движение е. Ето ви го.
Записах го на бележника.
— За бога — обърнах се към шофьора, — това ли е всичко, което можеш да направиш?
— Стабилно сме задръстени — отвърна Тредър.
Сигнал свободно.
— Да? — беше Ферис.
— Слушай — казах аз, — убиха Кембридж.
Овладей се, приеми го. Но, господи, трябваше да го предвидим. Ние…
— Къде се намираш? — попита Ферис.
— В лимузината, пред яхтклуба.
„Добър вечер. — Брилянтна усмивка. — Аз съм Ерика Кембридж, а това е моето мнение.“
Онова проклето нещо бълваше автоматичен огън. Бялата й рокля стана алена. Телохранителят се опита да стигне до нея, но също падна, тялото му се прегърби и загърни, когато куршумите се забиха в него. После хеликоптерът рязко и много бързо се издигна, раздухвайки балоните над паркинга — сини, зелени, червени и жълти, завихрени над главите на хората. Някои от жените изпищяха и продължиха да пищят, докато настана известна тишина, а шумът от хеликоптера заглъхваше над морето.
— Влизай вътре!
Тредър. Повлече ме към колата и ме натика на задната седалка, затръшна вратата, седна зад волана, запали мотора и потегли. Някой в тълпата бе изпаднал в истерия — точно там, където бяха проснати жената и мъжът, а кръвта им се събираше в локва, лъснала под лунната светлина.
Ярост, жестока ярост.
„А това е моето мнение.“
Дано да го помнят.
— Видя ли как стана? — чух, че пита Ферис.
— Да, видях го.
Овладей се! Не е приятно, но оперативният изпълнител докладва на своя ръководител и трябва да се владее, поне за параван, разбираш ли — тук няма място за лични чувства.
— Как стана?
Много си прав, как наистина стана? Ще искат да го изпратят до информационния пулт в Лондон.
— Един хеликоптер излетя от площадката тук, издигна се над паркинга, някой отвори вратата и стреля с автомат от разстояние петнадесет метра.
— Ти къде се намираше? — попита след кратка пауза.
— Не много наблизо. Не грешаха. Това беше премерен, точен удар.