Придвижихме се напред, после пак спряхме. Колите се скупчваха пред „стопа“, където алеята от яхтклуба се вливаше в главната улица. Пищяха полицейски сирени, опитваха се да очистят изходите, но беше трудно, защото много хора бяха спрели колите си, за да видят какво е станало, някои дори се бяха изправили на покривите им.
— Не са разбрали, че си там — каза Ферис. — Хеликоптерът не промени ли…
— Не. Беше предназначено само за нея.
„Ще отидем в моя апартамент и ще ви покажа за какво става дума. Има всичко черно на бяло, дубликат. Разбирате ли какво казвам? Цял доклад, разбирате ли?“
Продуктът. Мисията приключена.
Не сега.
— Добре. — Ферис звучеше малко пресилено спокоен, съвсем хладнокръвен, с прецизна дикция. В крайна сметка почти бяхме успели да завържем панделката на тази история и да се приберем вкъщи. — Указанията ти са следните…
— Слушай — прекъснах го, — телефонът й вероятно е бил подслушван. Прихванали са разговора й с Насау тази вечер.
— Мислиш ли?
— Тя беше на яхтата, покани ме в клуба за среща със Стилус фон Бринкерхоф и каза, че за мен е много важно да го видя. Спомена и името на Проктър. Били сме подслушвани. Сигурно са ни подслушвали.
— Това не ти ли мина през ума по-рано? — попита внимателно Ферис.
— Всичко, което ми минаваше през ума, бе, че може би се опитва да ме вкара в капан.
Боях се за кожата си, а това е вредно, защото така няма да стигна по-далеч от онази омразна плоча, нали разбираш? Но проблемът е, че продължавах да се страхувам. Все още се намирах в опасната зона. Бяхме здравата заклещени сред глутница коли и ако някой от убийците на Туфексис ме е видял, че излизам от клуба и отивам към паркинга, ще ме открият и тогава ще бъде безполезно да заключвам вратите — просто ще разбият някой прозорец с дулото и ще започнат да думкат.
Да, нужно е самообладание и поне зрънце ясна мисъл.
— Слушай — казах на Ферис, — това не може да чака специален доклад. Съществува международен синдикат, наречен „Тръст“, и Фон Бринкерхоф е негов член. Тяхната цел е, цитирам: „Да купят Америка и да се спазарят с руснаците.“ — Съобщих му и другите имена, които ми беше споменала, и допълних подробностите. — Каза, че има всичко това в писмен вид в нейния апартамент, нарече го цял доклад. Така че, ако успееш да получиш разрешение и отидеш да огледаш…
— Някой е нахълтал там преди половин час.
Проклятие!
— Как разбра?
— Бях поставил няколко човека там, в случай че наистина се окаже капан. Пристигнали две патрулни коли и те последвали полицаите в сградата, като се представили за репортери. Портиерът им разказал, че преди петнадесет минути бил нападнат и завързан. Намерили вратата на Кембридж отворена, с разбита ключалка.
Жилището сигурно е обърнато наопаки, всички чекмеджета са извадени, картините свалени, за да открият сейфа, спално бельо навсякъде по пода, дюшекът изтърбушен и в крайна сметка са намерили материала. Трябва да са го намерили, защото на нея и през ум не й е минало да провери за монтирани на телефоните в апартамента й и в колата подслушватели. Тя работеше не в разузнаването, а в политиката, не разбираше от неща като прикритие. Най-вероятно е хвърлила материала върху холната масичка или нещо от този род и те първоначално изобщо не са го забелязали, но после са го открили и вече не можем да направим нищо.
Изведнъж потеглихме, освободени от задръстването. Движехме се на североизток по крайбрежния булевард.
— Може да е бил Проктър — казах аз.
— И ние така мислим — той и Кроудър. — Забелязали са го да слиза на брега от моторната лодка на яхтата.
— Кога?
— Рано тази нощ, малко преди единадесет.
Леко потръпване на нервите.
— Изгубили ли са го? — Сигурно, иначе сега Ферис щеше да ми обяснява къде е Проктър в момента.
— След няколко минути.
Хората от спомагателната група са си точно това, което са: редови войници, на които липсва прецизната, изчерпателна подготовка на тайните детективи. Дори самият аз да бях проследил Проктър, той щеше да ме затрудни, понеже е на моето ниво, способен и опитен.
Значи Проктър е слязъл от „Контеса“ и се е върнал в града. Вероятно той лично е извършил нахлуването, защото е много добър в тази област и освен това е търсил изключително важен продукт. По този начин бе предотвратил очакваната крайна фаза на „Баракуда“ и ни бе върнал в изходна позиция.
— Ако е слязъл на брега в 10:45 — казах аз, — това е било около час, след като Кембридж ми телефонира в Насау. За да стигне от „Контеса“ до брега, му е бил нужен около час. Това обаждане със сигурност е подслушано и може би самият Проктър е надавал ухо.