При първия изстрел се плъзнах надолу по меката кожена тапицерия, за да смъкна главата си по-ниско от задния прозорец. Забелязах, че и Тредър прави същото, прикривайки се зад възглавничката, което не би му помогнало много, защото срещу такава кола Проктър би трябвало да използува мощно оръжие, иначе изобщо не би започнал да стреля. Все пак на Тредър може да му се размине, при положение че куршумите минават през маската на багажника, после през облегалката на задната седалка и докато се ударят във възглавничката, ще са изгубили повечето от силата си. Той просто облекчаваше възможно повече нещата за себе си — никога не решавай предварително, че си умрял и прочие, прикривай се по най-добрия възможен начин.
— Какво да правя? — попита той. Това ми хареса — обсъждахме нещата и ако ни беше нужен съвет от щаба, имахме отворен канал за връзка. Не можеш да кажеш, скъпи приятелю, изобщо не можеш да кажеш, че положението не е под контрол.
Куршум улучва багажника, пробива си път през облегалката на задната седалка, съвсем близо до лявата ми ръка. Ах, този мръсник! Ще натика следващия направо в гръбнака, а това означава бавна смърт в непоносими болки или шест месеца рехабилитация и инвалидна количка. Цели се в главата, копеле такова, не забравяй проклетото си възпитание. Облизва шкафа за напитки и се разхвърчават трески, изтраква в предното стъкло, но няма достатъчно сила да пробие дупка в него.
— Какво е положението? — Ферис.
— Обстрелва ни.
— Наредил съм да се намесят три коли. Къде сте сега?
— Продължаваме да се движим на север покрай парка „Шенандоа“.
— Още ли сте на Двадесет и второ авеню?
— Да.
— Не се отклонявайте. Ще ги насоча да направят прехващане.
Казах това на Тредър.
Присветването през задния прозорец бе престанало. Тредън нямаше намерение да спира, защото, ако го стореше, с мене е свършено, а на него работата му е да ме опази жив колкото може по-дълго или господ да му е на помощ, когато отиде да докладва. Зад нас се чу шумотевица и аз го попитах какво става, а той отговори, че, изглежда, Худ се опитва с хондата да притеснява корветата, като я блъска странично, за да спука някоя гума. Явно Проктър беше сам в колата си, защото не чувах повече изстрели освен насочените към лимузината.
Проктър беше решил как да се оправи с полицията: пищовът вдигаше шум и нямаше да мине много време, преди да ни засече някоя патрулна кола, но той разчиташе да ме убие бързо и да има достатъчно време да изчезне. Той…
Туп-туп — в бърза последователност, когато нов куршум удари багажника и трипластовата преграда към купето, след което започна да се провира през тапицерията и аз се изместих вдясно. Усетих, че проклетото нещо разкъсва ръката ми и видях как на предното стъкло се образува звезда като от скреж.
За малко да улучи и аз пропълзях по седалката в противоположната посока, понеже той местеше мерника си всеки път с петнадесет сантиметра надясно в опитите си да ме намери. По кожата ми изби пот, скалпът ми настръхна, защото на практика положението изобщо не беше под контрол и не можехме да предприемем нищо. След малко ще му писне, ще настъпи газта и ще застане редом с нас, вземайки на прицел Тредър, и ще запрати тази каляска в някоя витрина, ще слезе от колата си, ще направи няколко крачки, ще ритне стъклото и ще изпразни целия пълнител в слепоочието ми, в случай, разбира се, че Ферис не успее да докара прихващачите си някъде на север оттук и не направи нещо полезно.