— Така, както говориш с недомлъвки, това ми прилича на международна афера.
— Не съм казал такова нещо.
— Точно нещата, които не изричаш, Ричард, слушам най-внимателно. — Отпуснатата от китката издължена длан се движеше леко в кръг, беше неспокойна. — Като не можеш да ми кажеш нищо, тогава от къде на къде аз ще раздавам информацията си?
— Опитай следния вариант — казах аз, но телефонът върху черния лакиран шкаф иззвъня и тя отиде при него.
— Да. Преди половин час. — Вдигна свободната си ръка съвсем бавно към тавана и когато тя достигна максималната си височина, пръстите й се разпериха и златните нокти заприличаха на лъскави плодове на клоните на дърво. — Тогава арестувайте го, не ми пука. Вървете да го арестувате! Прибирайте го! — Дланта й се въртеше бавно, златото изчезваше и се появяваше иззад пръстите й, когато блуждаещата светлина попадаше върху тях. Голите й ръце, така както бяха протегнати с очертани от светлосенките мускули, приличаха на тъмна тънка лоза. — Слушай, Малони, чуваш ли ме добре? Чудесно, изобщо не ми пука, че има връзки във Вашингтон. Отидете, хванете този копелдак и го вкарайте на топло. Имам предвид още сега или първата ми работа утре сутринта ще бъде да ти взема значката. Хайде, размърдай си скапания задник, човече! Това е заповед, по дяволите!
Тя пусна слушалката и бавно свали другата си ръка, като я съзерцаваше, завъртя я като ветрило от златно и черно, разпери я над сенките.
— Красива си — казах аз.
— Знам. Занимавам се с танци в нощите, когато не съм на работа. Тези приятелчета си мислят, че щом някой тип има пропуск за сградата на Конгреса, не могат да го арестуват. Дай ми достатъчно доказателства за някого, и ще го арестувам вътре в Конгреса. Какво да опитам?
— Ще ти дам всичко, което е възможно. — Разказах й, като вмъкнах и подробности, че Проктър е персона грата на моторната яхта „Контеса“ и че участва в кандидатпрезидентската кампания на сенатора Матийсън Джъд, че наистина има съветска връзка и вече е известно, че Проктър се е обаждал по телефона в посолството им. — Толкова мога да си позволя, Моник. Това е на практика всичко, което знам за операцията му, освен че тя действително има международни измерения. Сега, след като Проктър се скри, трябва да използваш времето и да се заемеш колкото можеш по-отблизо с убийството на Кембридж, да работиш в тази посока.
Тя седна на пода в поза лотос, с лице към мен. Мускулите на бедрата й бяха като изваяни от абанос, китките — подпрени на колената, а двете длани висяха с широко разтворени пръсти, като образуваха черно-златен параван.
— Поемаш риск — каза тя.
— Не съвсем.
— А ако отида и издрънкам това на ФБР, за да направя добро впечатление в опита си да мина на работа при тях?
— На този етап това няма да е много интелигентна проява, нали? От ФБР така или иначе ще работят по случая с убийството на Кембридж и не мисля, че ще им отнеме кой знае колко време да намерят хеликоптера и да тръгнат по следите. Кажи им, ако искаш, че може би е удар на мафията. Това е само моя хипотеза.
Наблюдаваше ме под сянката на миглите си:
— Не са много хората извън мафията, които биха се наели да извършат подобен удар. Изисква пари и е много явен. Говори колко са нагли, показват ни пръст. Напълно в характера на Туфексис — такъв е и винаги прави така, че да не ни стигне само една крачка, за да го хванем. И това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?
— Но то е истинска бомба и ти го знаеш. Заради връзката с Джъд и Съветския съюз.
— Божичко — каза тя след минута, — виждал ли си значката на ФБР?
— Не.
— Страшно красива е. — Погледна надолу и се намръщи леко. — Добре, ще ти кажа каквото знам. Разбрах, че се обажда в съветското посолство, понеже веднъж, когато се върнахме от бара „Черното фламинго“, телефонът му беше записал съобщение и аз се намирах достатъчно близо, за да проследя цифрите, които натиска. На следващия ден направих проверка и се оказа, че е посолството.
— Беше ли под влиянието на кокаин по това време?
— Разбира се, добре се беше подредил.
Иначе щеше да изчака с обаждането, докато остане сам. Още е залитал, държал се е наперено благодарение на кокаиновите пари, избивало го е на мафиотско самохвалство. Може би ще е шанс за мен да го хвана, когато е опиянен, ако успея да го сторя, преди той или мафията да предприемат нов ход, слагайки край на всичко.
— Какво каза той по телефона?
— Нищо особено. Никакви имена или подробности, просто си определи среща.
— Проследи ли го?
— Времето не беше подходящо — бях дежурна.
— Не изпрати ли някой друг да наблюдава?
— Изпратя ли друг, значи, че се отказвам от всичко. На тази служба не си ли пазиш задника, ще получиш ритник.