— Всичките спят по това време на нощта — казах му аз. — Остави ги на мира, за бога.
Погледна ме и дълбоко в очите му имаше едва доловим нечестив блясък:
— В 6:00 на летището, частни полети.
Гледах го как се отдалечава по тротоара — висока и слаба като тръстика фигура, кичурестата му коса отразяваше светлината от лампите. Главата му отново беше наведена, озърташе се наляво и надясно, точно както съм го виждал да прави на „Лас Рамблас“ в Барселона, на летище „Тегел“ в Берлин и на „Мъки стрийт“ в Хонконг. Как ми се искаше да не закача клетите дребни буболечки. Призлява ми от пращящия звук на тихото им пукване.
След като се качи в тъмносиния СААБ и потегли, аз изчаках малко, за да се уталожат мислите в главата ми. Постепенно страхът намаля — страхът, че ще се окажа изолиран, изоставен, откъснат от информационния пулт в Лондон и че не ми остава нищо по-важно за правене от едно преобличане и два часа дрямка, след което да отида до залата за частни полети на летището, да ме отведат и тайно да ме измъкнат от погледите, което е един завоалиран материален израз на изпадане в немилост.
После се прехвърлих зад волана, запалих мотора и потеглих, а когато преминах покрай къщата с високите балкони, лампата в прозореца на спалнята още светеше. Спрях и бръкнах в жабката за карта на града. Намерих я и започнах да търся Чакананта роуд, след което пак потеглих, завих на изток, а после на юг с мисълта, че трябва да открия Паркс.
Знам, че не го помниш, но чуй това: той е единственият ми шанс. Докато пее примадоната, операта не е завършила.
23.
Пей!
— Това място ще свърши ли работа?
— Да.
Вонеше на развалени яйца или нещо подобно, широките ниски вълни се спираха и ромоляха тихо от едната страна на вълнолома. На водната повърхност зад парапета се бе образувала кора от разноцветен боклук.
— Няма да трае дълго, нали? — попита Ким.
— Двадесет и четири часа. Ураганът ли е направил това?
— По-голямата част. — Тя наведе главата си под разбитата греда и клекна до мен. Носеше протрити, избелели от слънцето къси панталони. Тук вътре беше почти тъмно в сравнение с яркия утринен блясък на слънцето във водата. — Напоследък това пристанище доста опустя. Предишните бури дадоха начало на разрушаването му, а хората започнаха да зарязват лодките си тук — онези, които още не са потънали. Идеята им е да ги потегнат, когато имат достатъчно време, но истината е, че не им стигат парите. Разрешават им да ги оставят там, без да плащат такса или нещо друго.
Тя издърпа една разкована дъска и я запрати в наводнения трюм зад нас, после стана и отиде да работи върху затиснатата врата на кабината. Имаше две все още здрави койки, а тя бе донесла газени лампи и буре с вода.
Тя спеше, когато й позвъних тази сутрин на борда на буксира малко преди пет часа от жилището на Паркс, но веднага каза, че ще ме вземе от бензиностанцията на „Ексон“, на три пресечки от пристанището, и ще ми намери укритие. Обадих се на „Авис“ и им казах къде съм им оставил микробуса.
В информациите ще ме обявят за изчезнал.
„Агент-детективът е задължен да изпълнява всички инструкции освен в случаите, когато се сметне, че съществуват непреодолими пречки за това, потвърдени от администрацията в момента или с по-късна дата.“
Неявяването на среща на практика е нарушение на договора и ако някога успея да се върна в Лондон, ще трябва да отговарям пред нещо като следствие. От бензиностанцията „Ексон“ не се обадих на Ферис, за да го информирам, че изчезвам, защото това щеше да го постави в неудобно положение: формално от него се очаква да уведоми Кроудър, но той не би го направил. Просто ще приеме факта, че агентът му е тръгнал да действа на своя глава, но ще докладва на Кроудър единствено, че не съм се явил на срещата. Естествено, първо щеше да положи всички усилия да ме откаже от това решение и да ме убеди да изпълня нареждането, обаче нямаше смисъл да го занимавам с упражнение, което предварително, е обречено на неуспех.
А ако му бях казал какви са намеренията ми, щеше да опита всичко, за да ме спре.
Малко след 6:00 часа, днес, оперативният изпълнител на „Баракуда“ ще бъде обявен в информационния пулт в Лондон за изчезнал. Малко след това името му ще бъде отстранено оттам и заменено от това на Пурдом.
В същото време един човек ще се спотайва в смрадливата каюта на една повредена шхуна на брега на Флорида и ще очаква идването на нощта с търпение на светец и съвест на грешник, час по час страхът в него ще се усилва и в края на дългия ден той с положителност ще разбере, че е полудял.
— Не мога да наема лодка — каза Ким, когато пак се върна при мен. — Това ще ангажира други хора, което е нежелателно. Затова ще изкарам буксира в открито море и ще се помотая малко, за да разбера дали някой ме е последвал. Ако е чисто, ще се насоча обратно към някое пусто място край брега и ще вляза в залива още щом се стъмни. — Тя седна на разбитата койка, докосвайки ме, голите й ръце се скръстиха върху коленете. — Как ти се струва?