— Изглежда много добре.
Предложих й неколкостотин долара, за да покрия разходите — горивото и трите урока, които трябваше да отложи, но тя ми каза, че и без това излиза често в открито море „само за да отиде дотам“, а уроците не били нищо особено.
— Тази разходка ще бъде от мен — настоя тя — и това е единственият начин, по който можеш да я получиш.
В горещата част от деня спах, събуждах се и пак заспивах. От време на време се чуваха гласове, но не отблизо. Това място беше като гробище, а и морски трафик нямаше.
Привечер отворих една консерва сардини и ги изядох с парче хляб, пих малко чай от термоса, който ми бе оставила Ким. Кървавочервеният остатък от слънцето постепенно избледня в размито сиво и после потъмня със спускането на нощта над осеяното с боклуци море. Долових недалечно скърцане на весла и после удар на дърво в дърво.
Тя бързо се покатери на борда с боси крака, съвсем безшумно. Луната хвърляше пепелива светлина над залива, а отраженията играеха по дъсчения таван над главите ни. Не бях запалил лампата.
— Нямаше никой — проговори тя, докато идваше към мен. — Абсолютно никой. — Дланите й миришеха на нафта, на въже и водорасли; солта по ръцете й блещукаше като скреж на бледата светлина. — Не бих поела риска, ако не съм напълно сигурна. Искам да кажа…
— Знам какво искаш да кажеш.
Дишането й беше малко учестено и тя се опитваше да го успокои. Поговори малко за приливите и отливите и за състоянието на морето, а накрая каза без особено желание:
— Добре, кажи, когато си готов.
Според металния часовник в каютата на буксира часът беше осем вечерта, когато пуснахме котва навътре в морето — няколко минути след осем, но сега времето бе изгубило значението си и не бързахме заникъде.
— На какво разстояние сме? — попитах аз.
— Горе-долу две морски мили. Нали така каза, че искаш.
— Радарът им хваща ли ни?
— Да, но сме само една точица. Не могат да разберат какъв плавателен съд е това.
Морето беше мъртвешки тихо, светлините между нас и брега не помръдваха. Луната бе увиснала между мъглявите звезди, човек би казал, че нощта е безкрайна необятна сцена на вълшебства и магии — нощ, чието пространство е населено от орисници, вещици и творци на тъмни заклинания, изричащи проклятията си и творящи привидения от нищото. Казах ти, приятелю: привечер ще разбера, че съм полудял. Ето, че нощта настъпи и разказът на лудия започва.
Започва, разбира се, с ужасния порив да се обърна назад и да хукна към брега, да намеря телефон и да предложа да ме отведат като овца в Лондон.
— Ял ли си нещо?
— Да.
— Немного, нали?
— Не. Малко сардина.
— Време е да отиваш до тоалетната.
Когато се върнах, тя ми помогна да облека леководолазния костюм и после я попитах:
— Добре, а какво ме очаква там?
Чух я как си поема дъх:
— Ще започна с лошите новини. Те се хранят активно през нощта. В ретината им има много повече пръчици, отколкото колбички и затова могат да виждат много добре на оскъдна светлина. Луната няма да ти е в помощ, макар че ти е нужна, за да виждаш какво правиш.
Вдигнах предния цип и започнах да затягам каишките на глезените. Тя клекна в краката ми да ми помогне, ръцете й бяха бързи и сръчни.
— Нещата, които ги привличат, са светлината, шумът и резките движения. Предполагам, че това е валидно за повечето същества, така че не е нищо ново. Обаче внимавай, ако видиш да изхвърлят боклук от борда, и стой далече от него. Понякога се движат на глутници, както ги видя вчера, но деветдесет процента от нападенията са извършени от самотни акули. Атаката обикновено е директна, целенасочена, без преминаване наблизо преди това. — Тя се изправи и започна да ми помага при слагането на бутилките и оборудването. — Според статистиката — каквото беше всичко, за което говорих досега — само една трета от жерт… от нападнатите хора са казали, че са видели акулата. На това обикновено му казваме невидим удар, преди дори да забележиш нещо. — За момент спря да говори; предполагам, че се затрудняваше с някоя закопчалка или нещо такова.
— Достатъчно ми е да знам това — отговорих аз. — Ти си…
— Привлича ги и риба, движеща се на пасажи. Ако забележиш пасаж, или стой настрана от него, или плувай към него, за да го прогониш. Повечето удари са насочени към протегната ръка или крак. Опитай се да запомниш, че трябва да плуваш с почти долепени плавници, да махат съвсем бавно, а ръцете да са плътно прибрани до тялото. Моля се на Бог… — каза тя и прекъсна, но през останалото време успяваше да говори почти нормално, с леко приглушен глас.