Ето, първите пет минути вече изтекоха и от подземния гараж се появи бърза и лъскава кола на генералния щаб. Малка победа — възнаграждение за малко търпение и смелост. Какво ли можеха да им донесат огромното търнение и смелост?
Ботари огледа колата преценяващо, сякаш се съмняваше, че е подходяща за господаря му. Дежурният чакаше тревожно и очевидно изпита силно облекчение, когато войникът на великия генерал, след като прокара длан по покрива и се мръщи цяла минута на някаква прашинка, я одобри. Ботари докара земехода до портала на асансьора и го паркира, грижливо закривайки с широкия си гръб кой влиза в машината.
Дру се наведе да вдигне чантата им, натъпкана с много странна сбирщина дрехи, включително сувенирите на Ботари и Корделия от планината, и с оръжията им. Ботари задейства поляризацията на задния покрив, за да не се вижда вътре, и го вдигна.
— Миледи! — извика тревожно един познат глас зад тях. — Какво правите?
Корделия едва се сдържа да не изругае, но замени ядосаната гримаса с ослепителна изненадана усмивка и се обърна.
— Здравей, Ку! Какво става?
Той намръщено огледа и нея, и Друшнакови, и чантата.
— Аз попитах първи. — Беше останал без дъх — сигурно беше тичал от квартирата на Арал чак дотук. Пратеник в твърде неподходящ момент.
Корделия продължи да се усмихва, но умът й примигваше — тя си представяше как от асансьора излизат група хора от Службата за сигурност, за да я арестуват, или поне да осуетят плана й.
— Ами… отиваме в града.
Той стисна скептично устни.
— Така ли? Адмиралът знае ли? И къде е в такъв случай охраняващият отряд на Илян?
— Тръгна напред — каза ласкаво Корделия. Тази не твърде вероятна версия като че ли успя да го убеди. Уви, само за миг.
— Я почакайте малко…
— Лейтенант — обади се Ботари. — Вижте това. — Той махна с ръка към задната част на колата.
Куделка се наведе, за да погледне, и нетърпеливо попита:
— Кое?
Корделия потрепери — Ботари удари с ръба на дланта си Куделка в тила, и отново потрепери при тежкия сблъсък на главата на лейтенанта с прозореца — Ботари го сграбчи за врата и колана и го хвърли вътре. Бастунът със сабята тупна на земята.
— Влизайте. — Гласът на Ботари бе преминал в тихо, напрегнато ръмжене, придружено от кратък поглед към стъклената стена на транспортния офис.
Друшнакови хвърли чантата в купето и се мушна след Куделка, избутвайки дългите му отпуснати крайници встрани. Корделия грабна бастуна и я последва. Ботари остана последен, отдаде чест, затвори огледалния покрив и влезе в шофьорското отделение.
Потеглиха плавно. Корделия с мъка успя да овладее ирационалната си паника, когато Ботари спря на първия пункт за проверка. Виждаше и чуваше стражите толкова ясно, че й бе трудно да приеме, че те виждат в стъклото единствено собствените си отражения. Но изглежда, генерал Пьотър наистина можеше да минава навсякъде. Колко приятно е да си генерал Пьотър! Макар че в тези трудни времена навярно дори Пьотър не би могъл да влезе в базата Танъри, без да отворят колата му и да я прегледат. Охраната на последния изход, която им махна да продължат, беше много заета точно с такава проверка на един голям пристигащ конвой предали се пленници. Спазваха времето точно така, както Корделия бе планирала и както се бе молила.
Корделия и Друшнакови изправиха Куделка и го нагласиха по средата. Първоначалната му отпуснатост, която малко ги бе уплашила, започна да преминава. Той примига и изстена. Главата, вратът и плещите му бяха единствените части, в които нервите не бяха заменени, и Корделия смяташе, че неорганичните им заместители не са увредени.
Гласът на Друшнакови бе напрегнат и тревожен:
— Какво ще правим с него?
— Можем да го изхвърлим на пътя, а той ще се върне и ще ни издаде — отвърна Корделия. — Е, ако го завържем за някое дърво по-навътре, има шанс да не го открият… Но по-добре да го вържем още сега, идва на себе си.
— Мога да се справя с него.
— Знаеш ли, вече достатъчно си се „справяла с него“.
Друшнакови върза ръцете на Куделка с един шал от чантата.
— А може да ни бъде и от полза — замислено каза Корделия.
— Ще ни предаде — намръщи се Друшнакови.
— Може би няма. Не и щом стъпим на вражеска територия. Нали единствената възможност ще е да продължаваме напред.
Куделка престана да мига, проследи някаква невидима звезда и погледът му най-после се фокусира. И двете му зеници бяха с нормален размер и еднакви, забеляза с облекчение Корделия.