— Обувка? — попита безизразно Друшнакови.
— Обувката на Грегор. За момента, в който установим контакт с Карийн. Сигурна съм, че другата е при нея. — Корделия я напъха дълбоко във вътрешния джоб на носещото герба на Ворбара болеро — с него трябваше да мине за служителка в резиденцията.
Щом завършиха приготовленията си, Дру отново ги поведе в стесняващата се тъмнина.
— Сега сме под самата резиденция — прошепна тя, завивайки встрани. — Ще се качим по тази стълба между стените. Построена е по-късно, разстоянието не е голямо.
Истината не беше съвсем такава. Корделия дишаше тежко и се изкачваше след момичето, притисната между двете тесни стени и опитвайки се да не се докосва до тях. Стълбата естествено бе направена от дърво. Главата й пулсираше от умора и възбуда. Тя измери на ум широчината. Смъкването на маточния репликатор по тази стълба щеше да е трудно. Тя се сгълча строго да разсъждава позитивно, а после реши, че точно това е позитивно. „Защо правя това? Сега можех да съм с Арал в базата Танъри и да оставя всички тези бараярци да се избиват, щом толкова им харесва.“
Дру отстъпи встрани върху някакъв тесен перваз, всъщност обикновена дъска. Когато Корделия стигна до нея, момичето я спря с жест и загаси фенерчето си. Дру докосна някакъв безшумен секретен механизъм и стената се отвори пред тях. Очевидно всичко бе поддържано добре смазано чак до смъртта на Ецар.
Надникнаха в спалнята на стария император. Бяха очаквали да е празна. Устата на Дру се отвори в безмълвно възклицание на смут и ужас.
Огромното, украсено с резба старо дървено легло на Ецар, същото в което бе умрял, беше заето. Лампата, приглушена до оранжаво мъждукане, хвърляше сенки върху две голи спящи тела. Въпреки късогледството си Корделия мигновено разпозна плоското лице и мустаците на Видал Вордариан. Беше се проснал върху четири пети от леглото, а тежката му ръка лежеше собственически върху принцеса Карийн. Тъмната й коса бе разрошена. Тя спеше, свита на малка топка в горния ъгъл на леглото, с лице навън, притиснала белите си ръце към гърдите — всеки миг можеше да падне на земята.
„Е, намерихме Карийн. Но има проблем.“ Корделия потрепери от импулсивното желание да застреля Вордариан в съня му. Но освобождаването на енергия щеше да вдигне тревога. А докато не вземеше в ръцете си репликатора на Майлс, тя не бе готова за бягство. Корделия махна на Дру да затвори отново стената и въздъхна:
— Надолу. — Надолу към Ботари, който чакаше зад тях. Тръгнаха обратно. Корделия се обърна към момичето, което плачеше съвсем тихичко.
— Тя му се е продала — прошепна Друшнакови. Гласът й трепереше от мъка.
— Ако можеш да ми обясниш каква власт си представяш, че има тя, за да се противопостави на този човек в момента, с любопитство бих те изслушала — каза язвително Корделия. — Какво очакваш да направи, да се хвърли през прозореца, за да избегне съдба, по-лоша от смъртта? Съдбата й със Сердж беше по-лоша от смъртта и ми се струва, че това вече изобщо не я вълнува.
— Но ако се бяхме добрали тук по-рано, аз можех… ние можехме да я спасим.
— И все още можем.
— Но тя наистина му се е продала!
— Лъжат ли хората насън? — попита Корделия. Видя объркания поглед на Дру и поясни: — Не ми прилича на любовница. Лежи като затворник. Обещах да се опитаме да я спасим и ще го направим. — „Времето!“ — Но първо ще отидем за Майлс. Да опитаме с втория изход.
— Ще трябва да минем през по-наблюдавани коридори — предупреди Друшнакови.
— Само това ни остава. Ако чакаме всички да се събудят, ще стане още по-опасно.
— Смяната в кухнята застъпва точно сега — отбеляза Дру. — Често се отбивах там за кафе и пасти.
Е, при един такъв набег не можеха да си поискат закуска. И така. Да вървят или да не вървят? Храброст или глупост беше това, което я подтикваше напред? Не можеше да е храброст — страхуваше се ужасно, същото онова горещо-кисело гадене, което бе усещала точно преди сражението по време на ескобарската война. Но сродността на усещането не можеше да помогне. „Ако не предприема нещо, детето ми ще загине.“ Просто трябваше да действа — без смелост.
— Хайде — реши най-сетне Корделия. — По-добър шанс няма да има.
Отново нагоре но тясното стълбище. Втората врата се отвори в личния кабинет на стария император. За голямо облекчение на Корделия, помещението беше тъмно и неизползвано, недокоснато, откакто бе почистено и заключено след смъртта на Ецар предишната пролет. Комуникационният пулт на бюрото му беше изключен, изпразнен от всичките му тайни, мъртъв като собственика си. Прозорците бяха все още тъмни в мудно настъпващата зимна сутрин.