— Някой е стрелял срещу земехода на регента. Не е улучил. Продължават насам.
— Близо ли е попаднал изстрелът?
— Не зная, миледи.
Сигурно не знаеше. Но щом земеходът все още функционира… Тя му махна безпомощно с ръка да се връща към задълженията си и се насочи към фоайето. Двама от хората на граф Пьотър не я пуснаха до вратата. Тя изкачи три стъпала, спря и прехапа устни.
— Мислите ли, че лейтенант Куделка е бил с него? — попита плахо Друшнакови.
— Навярно. Обикновено е с него — отвърна Корделия разсеяно и зачака с вперени във вратата очи…
Чу спирането на колата. Един от хората на граф Пьотър отвори. Хората от охраната обградиха сребристия земеход, спрял под портика — Господи, откъде се бяха появили толкова хора? Колата беше издраскана и одимена, но пораженията не бяха сериозни: задният покрив бе здрав, макар предният да бе в драскотини. Задните врати се отвориха. Корделия протегна глава да види Воркосиган, но зелените гърбове на хората от ИмпСи й пречеха. После направиха път. Лейтенант Куделка мигаше замаяно, по брадичката му се стичаше кръв. Един от стражите му помогна да се изправи на крака. Най-после се появи Воркосиган, който отказа всякаква помощ. Дори и най-разтревожените стражи не посмяха да го докоснат без покана. Воркосиган влезе вътре с мрачно и бледо лице. Куделка го следваше, подпомаган от бастуна си и от един капрал от ИмпСи, от чийто нос течеше кръв. Един от войниците на Пьотър затвори предната врата на замъка Воркосиган и така остави навън три четвърти от целия хаос.
Арал срещна погледа й и мрачното му изражение мъничко се смекчи. Той й кимна: „Добре съм“. Устните й се присвиха в отговор: „За Бога, по-добре да…“
— …дяволски голяма дупка в улицата! — обясняваше Ку развълнувано. — Може да побере товарна совалка. Шофьорът прояви удивителен рефлекс… Какво? — Той се взря в един от хората, който го беше попитал нещо — Съжалявам, ушите ми бучат, бихте ли повторили? — И остана с отворена уста, сякаш да лапне думите му, после докосна лицето си и изненадано погледна изцапаната си с кръв ръка.
— Ушите ти са само заглъхнали, Ку. — каза Воркосиган. Гласът му беше спокоен, но прекалено силен. — Утре сутрин ще се оправиш. — Корделия разбра, че повишеният му тон не е, за да може да го чуе Куделка — слухът на самия Воркосиган също бе нарушен. Очите му се местеха прекалено бързо — единствен знак, че се опитва да чете думите по устните.
Почти в същия миг Саймън Илян доведе лекар. Воркосиган и Куделка бяха придружени до един спокоен заден салон, оставяйки безполезните според Корделия стражи. Корделия тръгна след мъжа си, последвана от Друшнакови. Лекарят незабавно започна прегледа, насочвайки се по заповед на Воркосиган първо към окървавения Куделка.
— Един изстрел? — попита Илян
— Само един — потвърди Воркосиган, гледайки го право в лицето. — Ако беше опитал втори път, щеше да ме уцели.
— Ако беше опитал, ние щяхме да уцелим него. Изпратихме съдебен екип на мястото на стрелбата. Естествено, убиецът отдавна е изчезнал. Хитра позиция — имал е възможност да избяга по дузина пътища.
— Ние променяме маршрута си ежедневно — каза с мъка лейтенант Куделка, притиснал кърпа към лицето си — Как е можел да знае къде да разположи засадата си?
— Вътрешна информация? — сви рамене Илян и стисна зъби при тази мисъл.
— Не е задължително — каза Воркосиган. — Пътищата към къщи не са чак толкова много. Може да е чакал там с дни.
— Точно на границата на периметъра ни на непосредствено наблюдение? — попита Илян. — Нещо не ми харесва.
— Повече ме безпокои това, че не уцели — каза Воркосиган — Защо? Дали не може да е някакъв предупредителен изстрел? Опит за покушение не над живота ми, а над умственото ми равновесие?
— Оръжието е било старо — съобщи Илян. — Може да е било с повреден мерник. Защото пък не можахме да засечем лазерен импулс. — Той замълча, забелязвайки пребледнялото лице на Корделия. — Сигурен съм, че става дума за някакъв самотен маниак, миледи. Поне със сигурност е бил само един човек.
— Как би могъл един самотен маниак да се сдобие с армейско оръжие? — попита язвително тя. Илян я погледна неспокойно.
— Ще разследваме случая. Оръжието определено беше стар модел.
— Не унищожавате ли излезлите от употреба запаси?
— Има толкова много…
Корделия го изгледа свирепо.
— Трябвал му е само един изстрел. Ако бе успял да улучи херметично затворената кола, Арал щеше да бъде емулгиран и сега съдебният ви екип щеше да се опитва да разбере кои молекули са негови и кои — на Ку.
Лицето на Друшнакови позеленя, Воркосиган се намръщи.