— Някак си ви възприемам в тясна връзка с него. А той е моето собствено сърце. Как мога да се страхувам от собственото си сърце?
— Миледи. Хайде да се разберем.
— За какво?
— Вие ми казвате кога може. Да убивам. И тогава ще знам.
— Аз не мога… вижте, да предположим, че не съм там? Когато ви се случи такова нещо, обикновено няма време да спрете и да го анализирате. Трябва да можете да се защитавате, но същевременно трябва да можете да определяте дали ви нападат наистина. — Тя се поизправи, очите й се разшириха от внезапно прозрение. — Значи затова униформата е толкова важна за вас, нали? Тя ви казва кога можете. Когато самият вие не сте в състояние да определите. Всичките сурови упражнения… вие ги изпълнявате, за да ви казват, че сте наред, че сте на прав път, така ли?
— Да. Заклел съм се да защитавам замъка Воркосиган. Значи трябва да го правя. — Той кимна, очевидно спокоен. — Но как, за Бога?
— Искате от мен да съм вашата съвест. Преценявайте сам. Вие сте пълноценен мъж. Виждала съм ви да вземате правилни решения в условията на пълен стрес.
Той отново притисна с длани челото си, стисна зъби и каза прегракнало:
— Но не мога да си ги спомня. Не мога да си спомня как съм го правил.
— Оо. — Тя се почувства съвсем малка. — Е… каквото и да мислите, че мога да направя за вас, имате пълното право да го поискате. Ние ви го дължим, Арал и аз. Ние помним защо, дори и вие да не помните.
— Тогава го помнете заради мен, миледи — каза тихо той, — и аз ще бъда добре.
— Бъдете сигурен в това.
СЕДМА ГЛАВА
Една сутрин през следващата седмица Корделия закусваше заедно с Арал и Пьотър в салона, който гледаше към задната градина. Арал даде знак на лакея на графа, който сервираше.
— Бихте ли извикали лейтенант Куделка? Предайте му да донесе графика за тази сутрин.
— Не сте ли чули, милорд? — възкликна мъжът и Корделия остана с впечатлението, че му се иска да избяга от салона.
— Какво да чуя? Току-що слязохме.
— Лейтенант Куделка е в болницата.
— В болницата! Мили Боже, защо не са ми съобщили веднага? Какво се е случило?
— Казаха ни, че ще ви докладва командир Илян, милорд. Началникът на охраната… си мислеше, че трябва да го почака.
Лицето на Арал изразяваше борба между раздразнение и тревога.
— Зле ли е? Да не е някакъв вторичен ефект от звуковата граната? Какво се е случило?
— Бил е пребит, милорд — отговори вдървено лакеят.
Воркосиган се отпусна на стола си и подсвирна. Бузата му потрепна.
— Дайте го тук този началник на охраната — изръмжа той.
Лакеят изчезна моментално, а Воркосиган запотропва нервно по масата с лъжицата си. Погледът му срещна ужасените очи на Корделия и той й се усмихна престорено, опитвайки се да я успокои. Дори Пьотър изглеждаше стреснат.
— Кой би поискал да пребие Ку? — попита с удивление Корделия. — Това е гадно. Той не може да се защищава.
Воркосиган поклати глава.
— Някой, който е търсил сигурна жертва, предполагам. Ще разберем. О, да, ще разберем.
Облеченият в зелена униформа командир на охраната от Имперската служба за сигурност влезе и застана пред него.
— Сър?
— За ваше сведение за в бъдеще, а можете да го предадете и на останалите, какъвто и инцидент да се случи с някой от важните членове на персонала ми, искам да бъда информиран веднага. Ясно ли е?
— Да, сър. Научихме много късно, сър. И след като разбрахме, че и двамата ще оживеят, командир Илян каза да ви оставя да спите.
— Разбирам — потърка лицето си Воркосиган. — И двамата?
— Лейтенант Куделка и сержант Ботари, сър.
— Не са се били, нали? — попита Корделия сериозно разтревожена.
— Били са се, миледи. Но не двамата. Били са нападнати.
Лицето на Воркосиган потъмня.
— Трябваше да започнете от самото начало.
— Да, сър. Лейгенант Куделка и сержант Ботари излязоха снощи. Неуниформени. В квартала зад стария кервансарай.
— Защо, за Бога?
— Ами… — Началникът погледна нерешително към Корделия. — Сигурно за да търсят развлечения, сър.
— Развлечения?
— Да, сър. Сержант Ботари ходи там приблизително веднъж в месеца в свободните си дни, когато милорд графът е в града. Очевидно е някакво място, където ходи от години.
— В кервансарая? — попита недоверчиво граф Пьотър.
— Ами… — Началникът на охраната потърси с поглед лакея за подкрепа.
— Сержант Ботари е доста невъздържан в развлеченията си, сър — неспокойно прояви инициатива лакеят.
— Очевидно! — каза Пьотър. Корделия вдигна вежди към Воркосиган в безгласен въпрос.
— Много хулигански квартал — поясни той. — Аз самият не бих отишъл там без патрул зад гърба си. Два патрула — през нощта. И определено бих носил униформата си, макар и без отличителните белези на ранга ми… Но смятам, че Ботари е израснал там. В неговите очи кварталът сигурно изглежда различно.