„Чудесно — помисли си свирепо тя. — Първото истинско стълкновение на милите младоженци ще има многобройна публика. Тези стари стени не са звукоизолирани. Чудя се дали ще се сдържа да не повишавам глас? Арал няма такъв проблем — когато е бесен, гласът му преминава в шепот.“
Тя влезе в спалнята и го завари да седи на леглото и да сваля униформеното яке и ботушите си с груби, резки движения. Той вдигна очи и погледите им се срещнаха. Корделия първа откри огън, като си мислеше: „Да приключваме с това“.
— Забележката ти пред Ку беше ужасна.
— Ами какво, заварвам жена си да се… натиска с един от моите офицери, и ти очакваш да започна любезен разговор за времето ли? — върна той удара.
— Знаеш, че не беше нищо такова.
— Чудесно. А ако предположим, че не бях влязъл аз? Да предположим, че беше влязъл някой от часовите или баща ми? Как щеше да им обясниш? Знаеш какво мислят за бетанките. Щяха да се нахвърлят на темата и цял живот нямаше да можеш да се отървеш от слухове. А до мен щеше да стигне като политическа насмешка. Всичките ми врагове само чакат да открият някое мое слабо място, за да се нахвърлят върху мен. Подобно нещо би им харесало много.
— Как, по дяволите, стигнахме до проклетата ти политика? Аз говоря за един приятел. Съмнявам се, че би могъл да намериш по-жестока забележка, дори да си го поставеше за обект на научно изследване. Това беше непочтено, Арал! Какво ти е?
— Не знам. — Той се отпусна и уморено разтри лице. — Предполагам, че е от проклетата работа. Не искам да те занимавам с нея.
Корделия усети, че това е почти признание за вината му, и го прие с кимване, оставяйки собствения си гняв да се изпари. После изведнъж осъзна защо гневът я бе накарал да се чувства така добре, защото вакуумът, който остана след него, се изпълни отново със страх.
— Да… но няма да мине дълго време и някоя сутрин ще се наложи да разбиеш вратата на стаята му, за да влезеш при него.
Воркосиган се намръщи.
— Имаш ли… някакви причини да смяташ, че си е наумил да се самоубие? Изглеждаше ми съвсем нормален.
— На теб — да. — Корделия остави думите си да увиснат за миг във въздуха, за да подчертае смисъла им. — Струва ми се, че е много близо до тази идея, ей толкова. — Тя показа с пръсти. На показалеца й все още имаше петно кръв и то привлече вниманието й. — Играеше си с онази ужасна сабя. Защо ли му я подарих! Няма да понеса, ако си пререже гърлото с нея. Точно това, изглежда, си бе наумил.
— Оо! — Воркосиган изглеждаше някак смален без лъскавото си военно яке, без своя гняв. Той й подаде ръка и тя я пое, присядайки до него.
— И ако ти, твърдоглавецо, си въобразяваш, че си крал Артур, а ние с Ку — Ланселот и Гуиневра, остави тази игра.
Той се засмя.
— Моето въображение е по-слабо и се боя, че е значително по-жалко. Просто един стар лош сън.
— Да, всъщност… предполагам, че е така. — Тя се запита дали не го навестява духът на първата му жена, издишайки ледения си дъх в ухото му, както духът на Ворутиър понякога вледеняваше нея. Арал изглеждаше блед. — Но аз съм Корделия, спомняш ли си? А не… някой друг.
Той наклони челото си към нейното.
— Прости ми, мили капитане. Просто аз съм един грозен уплашен старец и с всеки изминал ден ставам все по-стар, грозен и изпълнен с параноичен страх.
— И ти ли? — отпусна се тя в прегръдките му. — Обаче аз не съм стара и грозна. А и ти не си за изхвърляне.
— Благодаря ти.
Това, че успя да го разсмее дори само мъничко, я зарадва.
— От работата е, нали? — попита тя. — Можеш ли изобщо да говориш за нея?
Той стисна устни.
— Казано под секрет — макар че това, изглежда, е естественото ти състояние и не знам защо изобщо го подчертавам — сигурно ще започне нова война преди края на тази година. А ние още не сме се възстановили напълно след Ескобар.
— Какво! Нали военната партия е полупарализирана.
— Нашата да. Сетаганданската обаче все още си е съвсем наред. Разузнаването ни показва, че са възнамерявали да използват политическия хаос тук след смъртта на Ецар Ворбара, за да прикрият анексирането на онези спорни бази. Вместо това обаче имат мен, макар че и аз едва ли бих могъл да нарека това равновесие. Динамично равновесие, по-точно. Във всеки случай не е това объркване, на което са разчитали. После малкият инцидент със звуковата граната. Негри и Илян са седемдесет процента сигурни, че е работа на сетаганданците.
— Дали… ще опитат пак?
— Почти сигурно. Но с мен или без мен, в Щаба сме сигурни, че ще започнат преди края на тази година. И ако сме слаби, просто ще продължат да напредват, докато не бъдат спрени.
— Не е чудно, че си… разсеян.